Националната галерия и Галерия „Виктория“ представят Константин Гърнев (1893–1966)

Константин Гърнев. Амалфи, 1926

◊ ИЗЛОЖБАТА

Националната галерия и Галерия „Виктория“

представят

Константин Гърнев (1893–1966)

1 юни – 25 юли 2021

Вернисаж на 1 юни, вторник, от 17.00 до 20.00 часа,
при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп
Двореца, пл. „Княз Александър І“ №1

Впечатляваща сбирка от 140 акварела, рисунки и живописни платна на Константин Гърнев ще позволи на всеки изкушен от изобразителното изкуство да преосмисли българската живопис като част от световната модерна живопис на ХХ век. С богатството на идеи, форми, цветове, сюжетно многообразие и усещане за „модерното“, изящните пейзажи, пищни интериори, женски образи, голи тела, натюрморти и абстрактни рисунки са различни от всичко, което българското изкуство познава от 1930-те до 1960-те.

Житейската съдба на  Константин Гърнев е сложна и много интересна. Той напуска България по дълбоко лични причини. Заминава да следва в Мюнхенската академия по изкуствата и остава завинаги да живее в Германия. Във втората си родина се реализира успешно, става един от най-популярните и търсени мюнхенски художници, намира приятели, сподвижници, среща любовта. Фактът, че след смъртта му неговото творчество остава в Германия, предопределя епизодичното участие на живописеца в изложби или на пазара на художествени произведения в България.

Експозицията е съпътствана от луксозен каталог, подготвен от галерия „Виктория“, в който са публикувани всички участващи картини. Представянето на твореца в изданието е от доц. д-р Ружа Маринска. Двугодишното научно изследване, събиране на документи и обобщаване на факти са дали възможност на историка Павлина Балъкчиева да запознае ценителите на живописта с житейския път на един родолюбец. Корицата е дело на Людмил Веселинов. Репродукциите са на фотографа Иван Чехларов, познат на публиката от съвместната му работа с галерия „Виктория“.

◊ ЗА ХУДОЖНИКА

Константин Гърнев е роден на 18 януари 1893 в село Либяхово (днес Илинден, Гоцеделчевско), като четвърто от седемте  деца на Георги и Гица Гърневи. След завършване на гимназиалното си образование учи в Рисувалното  училище в София, с прекъсване от 1912 до 1921 . Негови  преподаватели са професорите Петко Клисуров, Андрей Николов, Христо Берберов и др. Напуска Академията, без да завърши. По време на Първата световна война е командирован като военен художник. През 1922 заминава за Германия и се установява в Мюнхен. Приет е за студент по живопис в Мюнхенската академия. Там следва от 1923 до 1931, когато се дипломира. От средата на 1920-те участва активно в художествения живот на баварската столица. Първата самостоятелна изложба на Гърнев е през 1930 в Кунстферайн, Мюнхен. От 1926 до 1934 странства из цяла Европа. Посещава Италия, Германия, Белгия, Нидерландия, Великобритания, Швейцария, Южна Франция, Испания, Далмация, България, Гърция, Сицилия, Париж, Източна Прусия, Финландия, цялото Балтийско крайбрежие. Посещава Северна Африка, Мароко, Палестина, Турция, Сирия, Ерусалим.

От  6 до 24 май 1934 се представя за първи път самостоятелно в България в софийската галерия „Преслав“. Изложбата е тържествено открита със слово от проф. Иван Лазаров, който по това време е директор на Художествената академия в София. Отзивите са многобройни и много позитивни. Широката публика има възможност да види 45 произведения от различни периоди.

Константин Гърнев е задочен член на Дружеството на новите художници в България. Като негов член изпраща в София свои творби за участия в общите художествени изложби в София. През есента на 1940 открива представителна изложба в галерия „Ленбах“ (най-голямата частна галерия в Мюнхен), при многобройна публика и в присъствието на видни представители на немското изкуство.

При въздушни атаки над Мюнхен последователно са унищожени и двете ателиета на художника, голямо количество картини в тях и колекцията му от произведения на немски и български колеги.

След Втората световна война той отново се включва активно в художествения живот. Като член-основател на Съюза за защита на творците на изобразителното изкуство в Германия участва в ежегодните изложби на организацията. От 1950 е член и първи председател на мюнхенската група „Павилион“. След години отсъствие от българския художествен живот, през 1965 е поканен и участва в Националната изложба на живописта в София с картината „Ездачка“.