"Този чист свят се ражда и умира, без да оставя гробници" - изложба на Радостин Седевчев

Радостин Седевчев. „Плененият рицар“, 2021, детайл, инсталация, молив, хартия, оригинална намерена фотография, дигитален печат, дървена маса, вариращи размери

◊ СЪБИТИЕТО

Националната галерия
представя

"Този чист свят се ражда и умира, без да оставя гробници"

Изложба на Радостин Седевчев

11 март – 23 май 2021 

Куратор: Яра Бубнова

Вернисаж на 11 март, четвъртък, от 17.00 до 20.00 часа, при спазване на всички противоепидемични мерки и контролиран достъп

Квадрат 500, зала 19
Пл. „Св. Александър Невски“, ул. „19-ти февруари“ №1

Художникът Радостин Седевчев работи с оригинални документи от миналото, но не с тези, които се съхраняват в архиви и библиотеки, а с „намерени материали“ – издирени и придобити по битаците снимки, писма, дневници, карти, ученически тетрадки, бележници и други подобни свидетелства, завинаги отделени от авторите си, станали ненужни и някак анонимни. В тях са събитията и подробностите на частния живот на „малкия човек“, често пропускани от голямата колективна история, която се учи по учебници.

Методът на Седевчев е реинтерпретация – визуална, текстова, смислова, винаги внимателна към първоизточника, но абсолютно свободна в създаването на самостоятелен образ, разказ, илюзия. Автентичният материал е „изходникът“ – термин, популярен сред „компютърджиите“ – служещ като първичен отворен код, позволяващ модификации и умножаване на гледните точки.

Сред представените работи е снимката от празника на рицарите от Френския колеж в Пловдив през 1939 – „Плененият рицар“, която мотивира графичната визуализация на математическа шахматна задача единствено с ходове на кон, който накрая пленява самия себе си. В изложбата присъства черно-бяла фотография на неизвестна двойка, закрита отгоре с парче шарена опаковка, скъсана на „ключово“ място върху снимката на жената. Свързан с афоризма, приписван на Жаклин Кенеди: „Перлите са винаги подходящи“ и с известно усилие от страна на зрителя, цитатът може да се разчете. Стара корица от тетрадка с баснята на Лафонтен за заека и костенурката се превръща в схема на Парадокса на Зенон – който е последователен и упорит, печели пред самонадеяността, колкото и основателна да е тя („Ти върви, аз ще те настигна“). 

Текстовите документи, отнасящи се, очевидно, до едно и също конкретно лице, свързано с наказателен лагер (Трудово-възпитателно общежитие), са от два вида: доноси, доклади за дейността му и любовни писма до него. В „Неориентируемата история 1 и 2“ тези два текстови „статуса“, практически непресичащи се в нашето съзнание, са представени от Радостин Седевчев под формата на безкрайни ленти на Мьобиус, които незабележимо преминават едни в други. 

Обширният снимков и дневников архив на едно българско семейство от 1970-1990-те  („Паралел“) е в състояние да промени представата ни за съответния период от миналото. Инсталацията проследява личната икономика и историята на мащабни туристически пътувания на конкретни хора зад граница от екзотични градове в азиатската част на бившия СССР до културните и социални преживявания при срещи с музеи и художествени центрове на Европейския запад.

Двуканалната видеоинсталация „Присъстващо отсъствие“ (2018) проследява живота на язовци, практично и естествено заемащи изоставените гробове в едно запустяло гробище. В продължение на месеци през деня и нощта камерите на Седевчев проследяват природния кръговрат, в който човешката представа за ценности е лишена от смисъл, а миналото не.

Освен това видео, всички останали творби в изложбата са създадени специално за нея. Фòрмата и формàтът им се разгръщат в зависимост от конкретното пространство на характерната с автентичната си антична гробница зала в Квадрат 500. Създаден е абсурдистки римейк на гробницата – със същите размери, симетрично огледално разположение, съвременни нетрайни материали и преобърнати  послания. Древният покриващ свод на гробницата става дъно на нестабилна люлееща се конструкция. С тази игра е свързано названието на изложбата – „Този чист свят се ражда и умира, без да оставя гробници“ от стихотворението „Властителят“ на Рьоне Шар в превод на Златозар Петров. Днес, когато историята бива активно преформулирана, художникът съумява да избегне темпоралните капани на преразказа или оценъчността и да обрисува своя концепция за пост-паметта в пресечната точка на изкуство, история и социология, антропология и философия.

◊ ЗА ХУДОЖНИКА

Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988. Завършва специалност „Стенопис“ в НХА при проф. Николай Драчев. Придобива образователно-научна степен доктор в НХА (2018) и в момента е асистент в специалност „Стенопис“. Завършва образователната програма за млади художници „Близки срещи – визуални диалози school4artists“ на ИСИ – София (2017), специализира в Университета за изящни изкуства (HfBK), Дрезден, Германия (2017) и в Университета Глендур, Уелс, Великобритания (2011). Активно представя произведения в групови и самостоятелни изложби в страната и чужбина. Сътрудничи с куратори като: Петер Цанев, Тудор Збарня, Нора Караламбева, Ния Пушкарова, Владия Михайлова, Сюзане Грейнике, Стефка Цанева, Даниела Радева, Весела Ножарова, Симеон Василев, Мартина Йорданова, Яра Бубнова, Войн де Войн, Вера Млечевска, Красимир Терзиев, Лъчезар Бояджиев, Анастасия Скворцова, Ларс Нордби, Мари Химерих, Мария Василева.