"Монолози и молитви" - изложба на Филип Попов

Филип Попов. Кислородни мечти 4, 2020, авторски печат с архивни мастила върху 360 г 100% памучна хартия, 61 х 61 см

◊ СЪБИТИЕТО

Галерия "Структура"
представя

Филип Попов
Монолози и молитви

12 януари – 2 февруари 2021

Откриване: 12 януари, вторник, 17.00-20.00 часа
Галерия "Структура" - ул. "Кузман Шапкарев" 9

Филип Попов е сред художниците, които съчетават изящната работа на „свободния“ творец и приложната на графичния дизайнер. Той не просто изкарва прехраната си с едното, а прави другото за удоволствие (такива случаи познаваме много), а е еднакво отдаден и на двете. Работата в полето на дизайна допринася за техническото съвършенство на графиките му, докато предизвикателството на свободните произведения обогатява приложната дейност. Подобна симбиоза не се среща често и е трудно да отделим едното от другото, когато говорим за Филип Попов.

Художникът е един от най-големите майстори на типографията и прилагането на типографски практики в различни области. Това изкуство е подценявано, но всъщност е най-често срещано във всекидневието и определя не само начина, по който четем, но и по който осъзнаваме прочетеното през естетиката на буквата. Възможностите в това отношение са безкрайни. Връзката между визуалното и вербалното е огромно предизвикателство, което на практика осигурява необятни пространства за работа и експерименти.

Типографията продължава да е едно от малкото изкуства, което изисква педантично познаване на класическите математически принципи и модели. Без това, излизането от правилата и нарушаването им бързо се разконспирира като аматьорско. Филип Попов може да си позволи да си играе с буквите именно защото знае как те се изграждат. В тази своя дейност той постига виртуозност, която превръща продуктите му в лесно разпознаваеми и авторски.

Една буква съдържа в себе си много аспекти – архитектура, геометрия, перспектива; съотношения между тънко и дебело, вертикално и хоризонтално, мисъл и образ. Типографията се развива непрекъснато, като огледало на променящия се свят. Тя улавя всички трептения на живота. Това държи погледа на художника жив и постоянно нащрек.

Странно, но не случайно, едно от любимите всекидневни занимания на Филип Попов извън работата с компютъра е рисуването на видяното по спомен на ръка в класическо блокче. Това постоянно взиране в околния свят е репетиция за ръката, но и тренинг за ума да вижда и регистрира всичко и така да улавя и постоянните промени. Този художнически бодибилдинг е насъщно необходим, като незаменима тренировка на ума, очите и ръката, за да бъдат във форма и винаги крачка напред.

Как тези наблюдения и дисциплинираната работа по буквите се пренасят в полето на свободните графики?

От една страна, откриваме прецизното математическо отношение към линиите и обемите. От друга, виждаме много от света ни през разпознаваеми обекти и механизирани семпли. „Четем“ визуалните знаци, така както четем буквите. Филип Попов минимализира образа, свежда всичко до знак, предлага ни кодове, чрез които директно да стигнем до посланието – без заобиколки и увъртания. Работата в полето на графичния дизайн се проявява в плакатността на изображението. Колкото и да е категорично на пръв поглед обаче, то не ни представя конкретно „изречение“, а ни оставя сами да си намерим пътя сред редиците от образи.

Независимо от крайната визия, във всички серии на Филип Попов присъства известна тревожност. Дали са черепи, бойни самолети или просто абстрактни линии, те излъчват напрежение. Има технологическа доминанта, която изразява както преклонението, така и страха на художника от машините и отправя предупреждение за това колко лесно нещата могат да излязат извън контрол. Тези притеснения, предвиждания и „аларми“ се отнасят и към диктатурата като форма на управление и като постоянно надвиснала заплаха над човечеството.

Филип Попов създава своите произведения в компютъра, използвайки метода на векторната графика. Може би именно страхът му от машините го довежда до там да владее до съвършенство техниката и да може да я подчинява.

Серията „Монолози и молитви“ от 2019-2020 г. обединява досегашните търсения на автора и като че ли включва всичко, което го е вълнувало до тук.

Въздействието на работите се получава от контраста между две усещания. Хоризонталните полета, силната цветност, декоративното излъчване и повтарящите се мотиви приличат на старинни черги, които смесват елементи от различни фолклори. Едновременно с това, стройните военни редици и натрапчиво повтарящите се геометрични фигури са като от футуристичен филм, който вече се е случил. Топлотата на първото се противопоставя на хладната прецизност на второто. Отделните образи са динамични и живи, но от друга страна са хербаризирани, изсушени, превърнати в паметник на самите себе си. Разказът на художника се движи между жизнерадостното и зловещото. Опитът светът да изглежда подреден и организиран не може да прикрие противоречията и усложнените взаимоотношения. Графичният лист наподобява съвременна електронна платка, но ни напомня и древни цивилизации.

Цветността е силна, директна и оптимистична. Зад този оптимизъм обаче се крие и известна тревога – хората са се превърнали в сигли; те не доминират, а са просто част от всички технологични елементи.

Роботизираната визия се „затопля“ от декоративно-приложната цветност, препращаща ни към народните занаяти и историческите натрупвания. Те служат като гарант за вечност и обещават, че няма да позволят най-лошите предвиждания за бъдещето на човечеството да се случат. Молитвите в заглавието са и за това.

Мария Василева

* * *

Национален фонд Култура: „Едногодишна програма за подкрепа на частни професионални организации в сферата на изкуствата"