"От 0 до ∞" - изложба на колектив "Зеро"

◊ СЪБИТИЕТО

ONE Gallery

представя:

 От 0 до ∞ 

Изложба на колектив "Зеро"

Експозицията може да се види от 4 януари 2021 в галерия ONE - ул. "Иван Вазов" 14, София

Съществуването на колектив „Зеро" вероятно е най-сериозното доказателство за случването на свободата в съвременното изкуство на Македония. Нейното начало трябва да се търси някъде към 1985 г., във време, когато усещането за настъпваща цялостна промяна става все по-неудържимо. Разбира се, още през предишното десетилетие могат да бъдат отбелязани експерименталните произведения на автори като Симон Шемов, Никола Фидановски и дуото Милош Коджоман и Драголюб Бежан. Но изложбата на колектив „Зеро" „Експресия, жест и акция" от 1985 г. бележи кулминация на един цялостен процес на промени в културата, които далеч не се отнасят само до тогавашна Република Македония. Така работата на групата се свързва с художниците Беди Ибрахим, Миодраг Десовски, Перица Георгиев - Пепси, Татяна Миляовска, Ацо Станкоски, Игор Тошевски и Златко Трайковски. Тяхното място за срещи е „Галерия 7", намираща се на Старата скопска чаршия. Това са имената и от каталога от изложбата на колектива в Кьолн през 1990 г., която представлява първото представяне на алтернативно македонско изкуство извън страната.

„Зеро" е едно ново поколение, което умишлено не поставя граници по отношение на използваните изразни средства. Това не е случайно, доколкото тъкмо през 80-те години можем да говорим за едновременното случване на живописни неоекспресионистични практики и концептуални стратегии, свързани с инсталацията, фотографията и хепънинга. Може би най-характерната черта на „Зеро" се състои в липсата на „стил", напълно в духа на едно постмодерно еклектично възприемане на изкуството като начин на свободно изразяване на човешката личност. Затова действията на групата могат да бъдат както колективни, така и индивидуални – от стенописи до пърформанси. Не е случайна и нейната поява на Венецианското биенале през 2011 г., нещо което говори, че „Зеро" (и в локален, и в международен план) вече че трябва да се разглежда като класика.

Когато през 2019 г. участвах в изложба с български и македонски художници в Скопие (във филиала на Националната галерия „Мала Станица"), за мен беше много интересно да открия, че колектив „Зеро" работи и с автори от различни поколения. Това говори не просто за изминат път в историята на изкуството, но и за отношение към приемствеността в съвременното изкуство. И държа да отбележа, че развитието на алтернативните сцени в Македония и България съдържа много общи черти, които до този момент не са били обект на изкуствоведско проучване. В този смисъл настоящата изложба на колектив „Зеро" в софийската One Gallery е вероятна крачка в посока на взаимното разпознаване на сходни иновативни процеси.

Свилен Стефанов