COMMON - Кураторски проект на Йово Панчев, Биляна Цанова и Ивайло Иванов

Настоящата изложба проследява една не особено актуална в съвременното изкуство линия, която се явява общото между работите, авторите им, споделените им позиции по отношение на изкуството.

 

В изследователска модалност, произведенията разгръщат формална теза за състоянието като съдържание, за измеренията на присъствието и отсъствието на човешката фигура в пространството. По какъв начин присъства фигурата в пространството днес? Кои са нейните образи и как преживяваме през опита фигурата, като човешко отсъствие или формално присъствие, фигурата като стафаж, като фактор в образ-уването и определянето на мащаба на пространството, като повод за създаване на пространство, за неговата проява в другата, художествената реалия.

 

Въпросите около фигурата в пространството може да звучат архаично и академично. Така би било, ако не бяха поставени в особения контекст на днешния ден. Отново през опита на живия живот, наситен с фигури в един момент, в друг опразнен от тях, опустял. Всеки контекст и микроепоха носи характерни белези, освен може би настоящата. Тя е всичко друго, но не характерна, тя е нечовешка. В нея няма пространствена координатна система, в която физически и символично фигурата и същината й да се впишат и определят. Изобщо няма зрим хоризонт или той е толкова близо, че в композицията не е останала дълбочина и пространство, което да бъде населено с тук и сега. Животът е плакатен, живописта може да го покаже.

 

През работите представени тук полека се стига до отговор, който изненадва. Същественото в съвременната живопис се оказва пресъздаването на състоянието като съдържание. Но това не е съвременен, дори модерен концепт, това е изконната теза, която насища „картините“ с дух и плът едновременно. Това е общото в живописта. С класическия си тон, тя е зад онова, което прави изкуството актуално, над онова, което го определя като съвременно, под или преди идеите за концептуализиране на образа или израза/експресията или просто тезисната ситуация, и далеч далеч пред човешкия опит, пред живота. С такива координати спекулативно поставяме живописта в профетична роля, но и това не е изненада за познавачите, а за онези, които още се съмняват, вземете тази малка теория и я отнесете към даден контекст - момент, територия и проява. С цялата власт на въображението и, разбира се, работите в тази изложба.