Изложба от автентични експонати в Музея на текстилната промишленост в Сливен

◊ СЪБИТИЕТО

Музеят на текстилната индустрия - организатор с години на интересни по замисъла и характера си творчески начинания, за пореден път ще зарадва почитателите на българското: този път - с уредената експозиция под надслов „Наследство от стария скрин”. Културната инициатива е част от богатата програма за празника на града – Димитровден, като откриването й ще се състои на 20 октомври от 17 часа пред сградата на културния институт, при съблюдаване на противовирусните мерки в условията на Covid-19.

Двадесет на брой автентични женски носии, събрани от Мариана Жекова (експерт в Комисията за защита от дискриминация), привличат  посетителите с красотата, финеса, изработката и майсторските умения на българката, останали непреходни във времето и будещи и днес възхитата на докосналите се до духа на изложбата. Едновременно с това адмирации буди и благородният порив на г-жа Жекова в събирателската дейност и критерият й - при подбора на носиите: из различни фолклорни области на страната, даващи сведения за  женското облекло, за неговата неповторимост и многобагреност  в периода от края на XIX и началото на XX в.

За присъстващите и особено за представителите на младото поколение, изложбата ще бъде интересна с несъмнената си художествена и познавателна стойност, запознавайки ги с автентичните образци на всички видове носии: (еднопрестилчена, двупрестилчена, сукманена и саяна). Те ще бъдат впечатлени от богатството на материите, разноцветието и сложността на осъществените техники, които придават уникалност и неповторимо излъчване на облеклото на сънародницата ни в миналото – ответно на природната й хубост, скромност и добродетели. Те ще усетят витаещият дух на хармония и красота в изложбата, както и не само елемента на представителност и естетика в облеклото на българката, но и неговата смислово-съдържателна сила и внушение... Затова се съгласяваме със синтезиращото твърдение на организаторите за характера на тази нужна за съвременника, изложба, чрез която „...българката заявява своята идентичност, разказва за бита и природата, изпраща кодирани послания, изразява душевност, демонстрира познания, сръчност и умения...”

Бихме добавили: способности да обозре и скъта в душата си целия необятен български космос, усетен и видян през щастливите й и многострадални очи...