Изложба "Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов"

◊ ИЗЛОЖБАТА

Галерия "Синтезис" представя

Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов

Куратор: Бедрос Азинян
19 септември – 21 октомври 2020 г.

Откриване: 19 септември, 16:00 до 20:00 ч.
Галерия Синтезис, бул. "Васил Левски" 55


Изложбата „Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов" продължава линията на галерия "Синтезис", да показва автори оставили значима следа във фотографията от началото на 20-ти век. Тя включва 60 непоказвани до сега, фотографии на казанлъшкия фотограф Петър Арнаудов, заснети в периода 1899-1933 г. В същия модул през 2019 г. беше показана изложбата „Манаки – история в снимки". 

Петър Арнаудов е един от първите военни кореспонденти на България. По време на Първата световна война заснема бойния път на 23-ти Пехотен Шипченски полк, като документира бойните полета, окопите, живота на войниците, несгодите и крайните лишения. Негови са и снимките от  завръщането на полка в гарнизона в град Казанлък. Освен известен фотограф Петър Арнаудов е и самодеен актьор, който повече от 50 години е основна фигура за театралната дейност на читалище „Искра" в Казанлък. 

Роден през 1879 г. Петър Арнаудов прекарва живота си в град Казанлък като документира всички значими събития за града. Едно от тях е  откриването на площада с Царската чешма. Години след това пред фотообектива му застава и цар Борис III.

До края на живота си Петър Арнаудов остава верен на фотографията (умира през есента на 1960 г. на 81 години). Фотографското му ателие – малка барака в центъра на Казанлък (където днес е кино „Искра") е средище на културната мисъл и важна част от творческия живот на града. То е изпълнено с оригинални фотографии – портрети и семейни снимки, част от които са включени в изложбата.

Малка част от неговия архив - стъклени плаки и хартиени фотографски копия – са съхранени  от наследниците му, а за друга се предполага, че е в архивите на Националния военноисторически музей. Петър Арнаудов лично подарява на историческия музей „Искра" в Казанлък албум с безценни снимки, проследяващи бойния път на 23-ти Пехотен Шипченски полк. Във фонда на музея се съхраняват и няколко значими негови фотографии: на щаба и войниците от полка, пункта на Червения кръст в Татаркьой до Одрин, позицията Повиен срещу сърбите  и завръщането на казанлъшките войници от фронта през Балканската война. Част от тези фотографии са включени в изложбата. 

В спомените си, най-големият внук на Петър Арнаудов разказва, че дядо му е първият военен кореспондент, заснел влизането на българските войски в падналия Одрин. Негови снимки са публикувани във френското списание „Илюстрасион".

За разлика от театралната дейност на Петър Арнаудов, работата му като фотограф, и особено като военен кореспондент, е слабо проучена. Изложбата е резултат от 6-годишно проучване на архива на Петър Арнаудов от казанлъшкия фотограф Бедрос Азинян, като подборът и техническата обработка на снимките също са негово дело. Изложените фотографии са репродуцирани от оригиналните стъклени плаки.

За изложбата и фотодокументалната книга, която я придружава, са използвани материали от:  Исторически музей „Искра" – Казанлък – фонд „Нова история" и фонд „История на България XV-XIX век", личен архив на семейството на фотографа Петър Арнаудов, Държавен военно-исторически архив - Велико Търново и личен архив на фотограф-художника Артин Азинян. 

◊ ЗА ВЪЛШЕБНИТЕ СТЪКЛА НА ПЕТЪР АРНАУДОВ

"Когато за първи път чух името на Петър Арнаудов бях на 25 години. Тогава, според обстоятелствата на времето, от София предложиха да подменим името на фото група „Казанлък ‘85“ на “Фотокръжец – Петър Арнаудов“. Естествено, нашата реакция беше “Кой пък е този?“ и увлечени тогава в младежкия си ентусиазъм, че създаваме най-великите шедьоври на света (тогава фотографите от групата бяхме едни от водещите във всички провеждани национални конкурси и представяхме страната си успешно и на международните салони), подминахме с лека ръка това предложение, без да му мислим много, много. Градски шовинисти, искахме името ни да продължи да бъде свързано с Казанлък и отстояхме своята позиция. Години по-късно, когато баща ми – ф. х. Артин Азинян почина, започнах да преглеждам неговите архиви и като бегла сянка някъде из старите скринове, в които съхраняваше неговия богат фотографски архив, открих няколко кутийки, на които разпознах името на Петър Арнаудов и неговите думи, че е бил един от големите фотографи за времето си в Казанлък. Когато изникна идеята за национален салон на фотографията - „Човекът до мен“, посветен в памет на Артин Азинян, преглеждайки фотосите, на които баща ми беше запечатал едни от най-знаковите личности в историята и развитието на града ни, попаднах на един негатив, на който беше записано - „Учебен портрет на фотографа Петър Арнаудов -1955 год.“ Години по-късно, в една зимна вечер ми се обади Илина Зарова - внучка на Петър Арнаудов, тя беше поискала портрета на дядо си, този, който бях експонирал на изложбата, редом с всички други изявени, доказани, знакови личности на Казанлък, допринесли за облика и особения чар на подбалканското градче. Отивайки в тяхната къща, останах изненадан от нейната история, че при нелеп инцидент е изгорял покрива на къщата им и когато са успeли да изгасят пожара, са попаднали на няколко кутии със стъклени плаки, които предполагаше, че са на дядо й - Петър Арнаудов. Тогава, в тази нощ, поемайки кашона с останалите след пожара плаки, нямах представа какво приключение ми предстои.

Кръстих това приключение „Вълшебните стъкла на Петър Арнаудов“, защото докосвайки се до всяко едно от тях ме побиваха тръпки от труда, от историята, от умението, от възможността да се добера до оригиналите и сякаш ден след ден заживявах с това време, времето, в които са създадени - 100 години назад, времето на Първата световна война, времето, в което по някаква превратност на обстоятелствата, породени в този исторически период и в следствие на междуособиците и случилите се събития, съдбата е довела моето семейство тук в България, в Казанлък. Изучавайки в последните пет години личността на бай Петър, под това име го намирах в записките на баща ми, когато е бил чирак в неговото ателие в годините на Втората световна война, с всяка плака или кадър се убеждавах колко добър е бил в занаята, мисълта му, събитията, които е преживял и скромността, която е притежавал, защото точно той е оставил знакови документи от фотографии, запечатали историята, точно такава, каквато е била в онези години. Какво ни остава на нас? Да успеем да  съхраним и опазим наследството, оставено от него."

ф.х. Бедрос Азинян,
февруари 2019 година

◊ ЗА КУРАТОРА НА ИЗЛОЖБАТА

Бедрос Азинян е роден през 1960 г. в Казанлък. Завършва в ССУПФ "Юлиус Фучик" - София. От 1985 г. е член на Клуба на фотодейците в България. Обявен е за фотограф на годината (1986) на сп. "Българско фото". През 1987 г. специализира в Германия. Удостоен е със звание фотограф-художник от Министерство на културата (1990), а през 1995 г. получава наградата "Фотограф на годината" на Община - Казанлък. През 2004 г. получава Златната статуетка на Национално сдружение Фотографска  Академия за изключителен принос в развитието на българската фотография. Носител ма множество фотографски награди в България и чужбина.  Главен организатор на Националния фотопленер "Долината на розите", гр. Казанлък. Инициатор и организатор на фотоконкурса „Човекът до мен". Идеен организатор и вдъхновител за създаването и откриването на първия Музей по фотография и съвременни визуални изкуства в България. През последното десетилетие е посветил времето си в опазване фотографското наследство на казанлъшките фотографи. Работи със стари архиви, като този на Петър Арнаудов и на своя баща, известния фотограф Артин Азинян. В периода 1981-1990 е завеждащ фото- и киноархива на Дом – паметник на връх Бузлуджа. През 2018 г. участва във филм на The Travel Show по BBC World News и във филм на Дискавъри, в които са показани негови авторски фотографии от историята на паметника на връх Бузлуджа.

* * *

Събитието е част от програмата на 11-тото издание на Месец на фотографията, организиран от Национално сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева".

Изложбата се реализира със съдействието на Община Казанлък и Фотосинтезис.

Изложбата е съпътствана от фотокнига, която включва над 200 фотографии на Петър Арнаудов и предговор на д-р Чавдар Ангелов. Неин съставител е Бедрос Азинян. Книгата е публикувана с подкрепата на: Министерство на отбраната на Република България, Национален комитет за отбелязване 100 години от Първата световна война, Община Казанлък, Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа", Исторически музей „Искра" – Казанлък, Ротари клуб – Казанлък и Общинска библиотека „Искра" – Казанлък.

Книгата може да бъде разгледана във Фотосинтезис.