"Жените в Новия Завет" - изложба на Юлия Станкова

◊ ПОКАНА

На 30.07.2020 г., четвъртък, от 17:00 ч. до 19:00 ч. галерия "Възраждане" Ви кани на откриването на една различна, душевна, чиста и докосваща сърцето изложба на Юлия Станкова под надслов „Жените в Новия Завет“. В 18:00 ч. в двора на галерията Краси Алексиева ще приветства гостите, ще представи авторката и изложбата, която ще продължи до 31.08.2020 г.

Библейската тематика е изключително широко разпространена в творбите на хиляди художници. Но цяла изложба, посветена на жените от Новия Завет е нещо много специално и рядко. Особено когато авторът е жена – теолог. В тези картини няма нищо случайно. Женските образи, обстановката, предметите и детайлите, мъжете, Христос – всичко е символно, наситено с вяра, обредност, мистичност; навсякъде витае силата на Божия син. Картините са като проповеди. Много от тях, като композиции и образно присъствие, са истински, силни живописни постижения. Иконното живописване на случваемостите свързват творбите с хилядолетните традиции на християнската църковна живопис. Но съвременните похвати в рисуването на авторката я определят по-близо до апокрифната стилистика. Изложбата стои здраво стъпила в съвремието ни и човек изведнъж става силно заинтригуван и съпричастен към многостранното присъствие на жената в историческата фактология на Новия завет.

Краси Алексиева, 2020 г.
https://www.vazrazdane-gallery.com/bg

Жените в Новия завет

Още в началото на моите занимания с Евангелските текстове, бях очарована от женското присъствие в тях. И в четирите евангелия е обърнато специално внимание на групата жени, които са следвали Иисус по време на дейността Му в Галилея и после в пътуването Му от Галилея до Йерусалим. Те несъмнено са присъствали на всички проповеди на Христос, помагали са Му, грижели са се за Него, когато се е налагало са предоставяли имотите си. Те единствени остават до Христос до края, свидетели са на Неговото разпятие, а после те са първите, удостоени да свидетелстват за възкресението Му.

За да разберем каква е новозаветната жена, трябва да я погледнем през очите на Христос. Той вижда качествата ѝ и се доверява на нейните специални способности, които обикновено се пренебрегват и често остават скрити и за самата нея. Във всички новозаветни разкази за изцеления на жени или на техните деца, разпознаваме онези техни характеристики, които Христос поощрява, за да се превърнат жените в най-сигурните опори на Неговото учение и вяра. Никъде в Евангелския текст няма да срещнем описание на външността на новозаветната жена, нито какъвто и да било художествен коментар. Библейският писател просто изрежда фактите като ни оставя сами да „нарисуваме“ във въображението си нейния портрет. И ние моделираме, всеки според способностите си, лицето с най-красивите черти, за да изразим възторга си от чудното преобразяване на женската душа, когато тя екстремно разцъфтява, окъпана в благодатната близост на Христос.

Евангелската жена не се бори за предно място в Божието царство, не афишира присъствието си, не влиза в спорове. За нея е достатъчно да следва своя Господ, да е близо до Него и да Му служи. Тя схваща веднага смисъла на Неговите притчи, без нужда от допълнителни обяснения. Тя е способна на онази любов, която я кара да забрави за себе си и да се слее с Христовото учение, да се превърне самата тя във вяра. Тайната на нейното стремително духовно проглеждане е в това, че тя слуша Божието слово не толкова с разума си, колкото със сърцето си. Тя има привилегията да притежава интелигентно сърце и чиста душа, с което нейната женственост се превръща в мяра и идеал за всички времена. Христовият поглед прониква отвъд телесно и надълбоко в нейната душевност до мястото, където е положено най-скъпото съкровище - Божия печат, непресъхващия извор на живота. Този кладенец би останал затрупан, скрит дори за самата жена, ако беше останал невидян и неосветен от очите на Христос. В светлината на Неговия поглед жената преоткрива себе си такава, каквато е изначално сътворена. Така преобразена, тя придобива желанието и силата за един кратък миг да преодолее бездната, която разделя греха от светостта.

Юлия Станкова
София, февруари 2020 г.