Изложби

Дървото на живота. Генеалогии на българското съвременно изкуство. Второ издание

09 юли - 31 юли 2020, ONE Gallery

Дървото на живота. Генеалогии на българското съвременно изкуство. Второ издание

Албена Михайлова-Бенджи. I am pissed off (II). 1985–1995. Пърформанс.

 

◊ ИЗЛОЖБАТА

ONE Gallery

представя

Дървото на живота. Генеалогии на българското съвременно изкуство

Второ издание

09.07. - 31.07.2020

Официално откриване: 9 юли - четвъртък, 17.00 - 20.00 ч.

Автори: Албена Михайлова-Бенджи, Лиляна Караджова, Мариела Гемишева, Ненко Атанасов

Куратор Гергана Мудова

 

Изложбата ще бъде показана в галерия ONE в периода 9-31 юли и включва четирима български автори, представители на различни артистични жанрове и групи, които освен като творци са представени и като авторитети в областта на историята и художествена критика. Използвайки характерни за тяхната сфера техники и медии: видео арт и документация, плакат, фотография, мода и прочее, те визуализират и текстуализират конкретен период от българското изкуство, създавайки оригинален контекст под формата на „родословното дърво“. Проучванията им са обосновани на исторически факти, но пречупени през личния опит и участие в историческите процеси. Тазгодишното издание представя Албена Михайлова-Бенджи, Лиляна Караджова, Мариела Гемишева и Ненко Атанасов.

Когато заговорим за съвременно изкуство в България,  винаги се обръщаме към архивите. За какво става дума - за изкуство на днешния ден или за изкуството на миналия ден?“ Албена Михайлова-Бенджи ни пуска В спалнята на РЪБ, където разкрива историята на едноименна група и нейните лични творчески търсения през последните трийсет години. В нея Бенджи събира някои (арте) факти, с които е свързана професионално и много лично, структурира хронологично и подплатява с документален материал моменти от историята на РЪБ, със завой към днешния ден. Мисля, че е време‚ eдин поглед назад би внесъл здравословна яснота около дебата за групата. Защото архивите на РЪБ, както и на галерия Акрабов, се съхраняват при мен. Документите и архивният снимков материал са факти, но няма как да прескоча личните спомени. Макар и субективни, те вършат работа, когато безпаметно се изтрива най-красивата част от историята на групата, а и от културната ни история въобще.”

Инсталацията на Мариела Гемишева Колекция от жени представя документация, част от която вече архивна, и важни обекти, които илюстрират една от фундаменталните идеи в работата ми като художник и дизайнер още от 80-те години на XX век: „да рисувам с живи хора“. Работата на Гемишева визуализира страстта й да работи с много хора, много различни помежду си, но основно жени: изкуствоведки и кураторки, журналистки, моделки, фотографки, конструктор-моделиерки, студентки, стилистки… Изобщо всякакви дамски и не толкова дамски професии. Документите присъстват като процес, а обектите като образи – моменти от едно продължаващо арт действие. „Това е идеята – да създам или поне за момент да организирам съвършената за мен Колекция от жени. И тук модата се появи съвсем естествено и логично като основна медия; феноменалната способност на модата да изобразява в действие се превърна в основно средство в действията ми като художник и дизайнер.“ Основен сегмент от инсталацията е модният пърформанс на Мариела Гемишева Fashion fire oт 2003.

Генеалогията на Лиляна Караджова Алтернативната фотография в България включва фотографи, работили в областта след 2000 г. Десет автори представят своя творческа генеалогия, към която Лиляна Караджова е заснела портрет в процеса мокър колодий: Ванеса Лу, Велин Заячки, Венета Тилева, Владислав Лепоев, Калин Костов, Лиляна Караджова (автопортрет), Никола Дюлгяров, Радостин Седевчев, Райна Власковска, Станка Цонкова-Уша. Генеалогията на Венета Тилева добавя ново структурно ниво в "дървото", което води до участие на Ælia Lælia (Петр Шпонка), Вяра Янева, Ивайло Филипов, Любомир Арабаджиев, Христо Станкулов.

Родословие на българския театрален плакат на Ненко Атанасов отбелязва и пресича хронологично някои от значимите художници в българския театрален плакат. Започвайки от учителите и пионерите в създаването на неговата художествена форма и същност през 60-те години на миналия век, стигайки чак до днес. Това своеобразно картотекиране е субективна панорама от имена на художници, оставили следа в най-атрактивния и съдържателен жанр в изкуството на плаката. Смисълът на тази гледна точка е да дистанцира зрителя от въздействието на конкретната творба, като фокусира вниманието му върху личния подпис на плакатиста. По този начин подредените автографи се трансформират в произведения-кадри, символизиращи поредността, влиянието и взаимовръзката между различните генерации автори.

 

Проектът е организиран от фондация Мусиз и финансиран по програма „Култура“ на Столична община 2020.

Първото издание на изложбата е по идея на Иван Мудов и Десислава Димова.

 

◊ АВТОРИТЕ

Албена Михайлова-Бенджи е художник и съосновател на пловдивската група РЪБ, станала легендарна с неконвенционалния си маниер. Преподавала е в гимназията за сценични и екранни изкуства в Пловдив. Албена Михайлова-Бенджи живее в Швейцария, откъдето организира обмен на художници, проекти и фестивали между двете държави.

Д-р Лиляна Караджова е фотограф, философ, доктор по изкуствознание и изобразително изкуство, преподавател в НХА и НБУ и дългогодишен автор на списание L’Europeo.

Д-р Ненко Атанасов е главен асистент в катедра „Плакат и визуална комуникация“ в НХА и доктор по изкуствознание и изобразителни изкуства. Член на ръководството на секция „Графичен дизайн“ в Съюза на българските художници, както и член на управителния съвет на Камарата на дизайнерите в България.

Доц. д-р Мариела Гемишева е моден дизайнер и артист в областта на пърформанса, инсталацията и обекта, преподавател в специалност Мода към НХА. Мариела Гемишева е известна с многобройни нестандартни и запомнящи се експериментални решения в областта на модата и арт пърформанса. Провокацията е съществен елемент в нейните работи, като превръща ограниченията в предимства.

 

Автор: ONE Gallery
09.07.2020 г. 13:58
Посетено: 698
Етикети: ONE Gallery, изложба, Мариела Гемишева, Лиляна Караджова, Ненко Атанасов, Албена Михайлова-Бенджи
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/31448-darvoto-na-zhivota-genealogii-na-balgarskoto-savremenno-izkustvo-vtoro-izdanie