"Нов световен ред" - Красимир Терзиев в галерия "Структура"

New World Order 2020, drawing, pencil on paper, 60x84 cm

◊ СЪБИТИЕТО

Галерия "Структура"
представя

Красимир Терзиев

Нов световен ред

16-27 юни 2020

#Изложба-В-Изложбата

Красимир Терзиев създава двата проекта: серията рисунки Нов световен ред и видеото […] suspended през април 2020 г. в условията на извънредно положение и социална изолация. Те са директен израз на усещанията на автора в атмосфера на самота, неизвестност и безпокойство.

Както винаги в работите на Терзиев, сериозността е примесена с хумор и ирония. Названието препраща към конспиративните теории за световно господство, но минимализмът на обектите иронично подсказва, че вече може би няма над какво толкова да се господства. Останали са парчета от действителността, а и самата действителност отдавна не е цялостна. Разделението на одушевени и неодушевени предмети, обособяването на „самотни острови“, на които защитено, но без връзка с останалия свят, плуват камъни, дървета и животни, рисува представата за разпадащия се свят. Човекът въобще отсъства от картинката – може би вече е изчезнал, може би наблюдава през люка на тайно убежище. Появява се единствено като графична стилизирана фигура от инструкции за употреба в диптиха, който показва как правилата са разбъркани, външната помощ е неадекватна и усилията за „сглобяване“ на света по стария ред са напразни.

Краткият експериментален филм използва формулата на класическия съспенс, за да илюстрира усещането за травма. Драматичната музика, фокусирането върху близък визуален периметър, снимането „от ръка“, което осигурява потискащото „клатене“ на кадъра – всичко това предизвиква реакция на физическо и емоционално ниво. Днес свързвано с ендемичната ситуация, видеото всъщност отправя много по-широко предупреждение далеч отвъд конкретиката на момента. Филмът също съдържа ирония – зад смразяващото напрежение на повърхността всъщност показва просто един празен апартамент (ателието на художника), а съспенсът в звука е изграден на базата на семпли, които пристигат като готова библиотека със софтуера за видео монтаж. Това е един реди-мейд съспенс – всеки може да си го създаде, както му харесва.

Красимир Терзиев: „Всички работи най-общо са продиктувани от парадоксите на справяне с невидимата и непозната заплаха. Не само у нас, а и навсякъде по света подходът беше да се търси въвеждането на ред (извънредно положение), който да успокои паниката, както това с нелепия термин „социална дистанция“ за справяне с непозната и неизследвана опасност. Този ред, в рамките на който е и „социалната дистанция“ създава грид, модернистка решетка по модела на рационализирането на реалността от модерността, но този грид на моменти се разпукваше под напора на непознатото и под влиянието на неработещите обществени сфери, които наследихме от неолибералния обрат. Серията рисунки на базата на инструкциите за сглобяване на продукти на голяма търговска верига визуализира по индиректен начин логиката на мерките, които следваха една след друга и обещаваха решение/спасение/успокоение при точното следване на инструкциите, които съдържаха, но вместо това бяха въвеждани/отменяни и отново въвеждани по частичен и често нелогичен начин, създавайки хаос, объркване и в резултат подсилваха паниката. Резултатът от „прави 1, 2, 3…“ водеше до сглобяването на нестабилни и нелогични конструкции, а не на завършена структура.

Останалите рисунки визуализират разширяването на метода на социалната дистанция от света на хората към универсален, вселенски принцип, приложен към животни, растения, минерали и т.н. Ако големият взрив води до прогресивното раздалечаване на галактиките във вселената, методът на изолацията е напречен разрез на това раздалечаване.“

В проекта Нов световен ред съществува още един фокус, който през последните месеци беше осветлен в известна степен – оцеляването на творците не само във времена на кризи, но и по принцип. Проектите на Красимир Терзиев могат да се възприемат и през тази призма, което добавя различни аспекти към прочита: къде личното и общото се срещат и възможно ли е съвременният художник да намери достойното си място в социалната машина.

◊ ЗА АВТОРА

Красимир Терзиев (роден 1969) получава докторска степен по Културната антропология от Софийския университет (2012), където понастоящем преподава, и магистърска степен от Националната художествена академия, София (1997), където преподава от 2008 до 2016. Някои от значимите международни изложби, в които е участвал са: „Граматика на свободата / Пет урока: Работи от колекцията ARTEAST 2000+“ Музей за съвременно изкуство Гараж, Москва (2015); „Изкуство за промяна 1985-2015“ СГХГ, София (2015); 3-то Биенале Мардин, Турция (2014); „The Projection Project“ Кунстхале Будапеща (2007), Музей за съвременно изкуство (MuHKA), Антверпен (2006); „Kino wie noch nie“ Akademie der Kunste, Берлин (2007), Фондация Дженерали, Виена (2006); „New Video New Europe. A Survey of Eastern European Video“ The Kitchen, Ню Йорк (2006), Stedelijk Museum, Амстердам (2005); Renaissance Society, Чикаго (2004), TATE Modern, Лондон (2004). Последните му самостоятелни изложби включват: „Forget the Future“, Versus Art Project, Истанбул (2019); „Между миналото, което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било“ Националата галерия, София (2015); „Космополис“ Институт за съвременно изкуство – София (2013); „Background Action“ Württembergischer Kunstverein, Щутгарт (2008). Носител на Наградата за съвременно българско изкуство „Unlimited“ (2011) и наградата за ново българско изкуство Гауденц Б. Руф (2007). Произведенията на Терзиев са част от публичните колекции на Centre Pompidou/MNAM; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна; Софийска градска художествена галерия; Kunstsammlung Hypovereinsbank и др. Красимир Терзиев е автор на академичната монография „Ре-композиция. Автор, медия и произведение в епохата на дигиталното възпроизводство“ (2012).

#Изложба-В-Изложбата се реализира с подкрепата на Столична община, по инициативата „Солидарност в културата”.

#Солидарност_В_Културата