Сливен с документална изложба от редки и ценни издания за книжовността

В навечерието на Празника на писмеността, просветата, културата и печата организаторите на едни от значимите духовни събития в града под Сините скали – деятелите в Регионална библиотека „Сава Доброплодни” (директор д-р Р. Петрова-Василева) осъществиха важна инициатива: представяне в централното фоайе на Библиотеката на експозиция с над 120 редки издания. Фондовете разкриват Пътя и генезиса в  претворяване на идеята за създаването на азбука и богослужебни книги за нашия и народите от славянската общност – израз на напредничавия за времето възглед за правото на всички народности за равнопоставеност пред Бога, за духовно развитие и творческо себеосъществяване. До края на м. май посетителите на изложбата могат да почерпят чрез източниците сведения за жалоните в изграждането на българската книжнина: от сюблимната за славянската общност 855 година, белязала сътворяването на азбуката от първоучителите на народа ни - светите Кирил и Методий, до гоненията и трудностите в епохалното дело на продължителите им – техни последователи - и до разцвета на книжовността във Времето и до днес.

Акцент в документалната изложба са посветените на начинанието на солунските братя издания, както и открояването на най-значимите им приноси: създаване от Константин-Кирил Философ (ок. 855 год.) на  т. н. глаголица, последвана от крупни за времето творчески актове от двамата книжовници: превод на основни богослужебни книги (от гръцки на старобългарски език, превърнали се във фундамент на литературния), както и в утвърждаване на християнската религия и общност. Любознателният читател може, чрез източниците, да проследи пътя и усилията на най-известните следовници на светите отци: (Климент, Ангеларий и Наум), осъществили с активната си просветителска мисия и с основополагащи за книжовността идеи и дела (школите в Охрид и Преслав), посрещнати радушно и подкрепени в тази си дейност и в утвърждаване на славянската писменост и идея, от княз Борис I - Покръстител. „Опростеното” от сподвижниците им по-достъпно графично представяне на буквите получава названието „кирилица”, в памет на Първосъздателя. В последвалите векове и двете азбуки са намирали приложение при сътворяването на книги, видно от предложените в изложбата.

С основание интересът на ценителите е насочен към присъстващите в експозицията редки и ценни документи, сред които се откроява този от XII в., на гръцки език, в мерена реч: известната „Хронография” от Константин Манасий (фототипно издание на Ватиканската апостолическа библиотека и гръцкото издателство „Милитос”). Важността му на значим документ е обусловена от същността на първи преведен на славянски език „извор”, даващ интересни сведения за развоя на българския народ от поселението на Балканите, но и за поривите към духовност и приемане на християнството; за развоя на книжнината, укрепването и утвърждаването на България и достойното й противоборство с Византия не единствено във военните битки и завоевания...  

Сливенци ще разгледат в тази уникална изложба и библиографското фототипно издание на книга от Мавро Орбини, под дългия наслов: „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони, т. е. роби. История от дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския орден, в която се вижда произходът на почти всички народи, говорещи славянски език, с многото и различни войни, които те са водили в Европа, Азия и Африка, напредъка на техните царства, древната им религия и времето на покръстването им в християнска вяра. И преди всичко се виждат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България." Излязла от печат на италиански език в гр. Пезаро, в 1601 г., още тогава изразява провиждането на своя автор за обединяващата сила на писмеността за славяните; представя и изображенията на буквите от двете азбуки (“глаголица” и „кирилица”) и буквените наименования. Интерес към книгата изразява самият император Петър Велики, подкрепил превода и отпечатването й (1722 г.) в столицата си, на руски език. Не бива да пропуснем факта, че тя става достъпна за прочит в 1761 г. и от Паисий Хилендарски, ползвал основни сведения в своята  „История славянобългарска.”

Вълнение сред посетителите ще предизвиква и запознаването с фототипното издание на „Абагар” (1651 г.) от Филип Станиславов, станал по-късно католически епископ: излязлата на новобългарски език първа печатна книга, нарушаваща строгите предписания с включване на апокрифни молитви и повествования с религиозна тематика, но и употребени някои новобългарски езикови конструкти. Интересно познание носи послесловието на създателя на изданието, идентифицирал се като „епископ на Велика България”... Вярата на автора в силата на тази книга съзираме във вида на употребата й като „свитък, навит около кръста или около лявата ръка”, приравнена по въздействието си на „мощи” или някаква предпазна муска...

Духовните хора на Сливен ще разгледат с интерес в изложбата и „азбучни издания” на будителския ни порив и книжнина, сред които „История славянобългарска” от Паисий Хилендарски, „Житие и страдания грешного Софрония”, „Мати Болгария” на Неофит Бозвели и др. Екипът на Регионална библиотека „Сава Доброплодни” е извадил из фондовете си ценни образци на възрожденската ни „литература”, сред които и ценни старопечатни издания, представени по-долу по списък, в хронологичния ред на излизане: тук не можем да пропуснем творението на д-р Петър Берон „Буквар с различни поучения”,1824; „Балгарскитъ книжницы или на кое словенско племе собственно принадлежи кирилловската азбука?” от Васил Априлов, 1841; "Писменик", 1853 г. и "Пространний буквар за децата, или взаимоучителни таблици", 1860 г. на Сава Доброплодни; „Грамматика за новобългарскыя езыкъ”, 1868  г. от Ив. Момчилов;  „Практично приготовление. Граматиката въ основните училища” от д-р Георги Миркович; ”Изгубена Станка”, 1867 г., отпечатана от Р. Блъсков,(баща на Ил. Блъсков); периодични старопечатни и издания с религиозен характер.

 Посетителите не ще подминат и монографиите, включени в последния раздел на изложбата, посветени на всестранните приноси на двамата книжовници във времето, спирайки се и пред преведения (на 21 езика) „Химн на  св. св. Кирил и Методий”.

С този творчески акт на Регионалната библиотека - в навечерието на Празника на буквите и словото, сливенци се поклониха  достойно пред делото на предците и Първоучителите.

Изложбата може да бъде посетена до 30.05.2020 г.