Керамиката – неподвластна на времето

Здравко Манолов. Образи от древността I, диптих, 1982, Национална галерия

◊ СЪБИТИЕТО

Национална галерия
Музей на социалистическото изкуство

представя

Керамиката – неподвластна на времето

Здравко Манолов (1920–2010)

28 януари – 5 април 2020

Куратори на изложбата: д-р Дочка Кисьова, Ирена Димова

Откриване на 28 януари, вторник, 18.00 часа
ул. „Лъчезар Станчев“ 7

Изложбата включва творби на Здравко Манолов, собственост на Националната галерия и на наследниците.

Керамиката за него е и призвание, и път – творчески и житейски. Привързан към изконните ценности на българина, към вечното битие на идеи и вярвания, кодирани в символи и знаци, той създава произведения, в които талант и вдъхновение се преплитат. Любимите му персонажи, създадени с блестящо декоративно чувство в пластичното изграждане на образа, възкресяват древните ни традиции.

Здравко Манолов е роден на 1 януари 1920 г. в с. Мокреш, окръг Монтана. Завършва специалността „Керамика“ в Художествената академия в София при проф. Стоян Райнов. Първата му самостоятелна изява през 1957 му носи голям успех.

Здравко Манолов е и научен сътрудник в секция "Приложни изкуства" в  Института за изобразителни изкуства към БАН, секретар на секция "Приложни изкуства" и заместник-председател на творческия фонд на СБХ, преподавател по керамика в Художествената академия в Дамаск, Сирия.

През 1971 свързва живота си с художничката Евгения Рачева-Манолова – Ерма и в съавторство, двамата създават много творби. Повече от тридесет години след 1958 Здравко Манолов участва във всички общи и национални изложби на декоративно-приложните изкуства у нас и в международни изложби, конкурси и биеналета на керамиката. Произведенията му са притежание на Националната галерия и художествени галерии в страната.  Удостоен със званието „Заслужил художник“, носител на висши държавни отличия, награждаван от СБХ и от Комитета за култура.

Остава неосъществена мечтата му декоративното изкуство да има свой постоянен дом и отношението към него да бъде изведено на друго ниво. Един от създателите на Националната галерия за декоративно-приложни изкуства (1976) и неин пръв и дългогодишен директор до 1991, той прави и невъзможното галерията да получи собствена сграда, което се случва през 1986. За съжаление в сферата на пожеланията остава изграждането на експозиционни зали и всичко необходимо за нормално функциониране на този уникален за страната музей с достойна за всяка подобна световна институция колекция.