Иван Кирков (1932-2010). Изложба живопис, рисунки, илюстрации

◊ СЪБИТИЕТО

Галерия „L’ Union de Paris“
представя

Иван Кирков (1932-2010)

Изложба живопис, рисунки, илюстрации

24 януари - 15 март 2020

Вернисаж на 24 януари, петък от 17:00 до 20:00 часа

В изложбата „Живопис, рисунки, илюстрации. Иван Кирков (1932-2010)“ галерия „L’ Union de Paris“ представя малко познати творби от разнородното творчество на автора, оставил немалка следа в развитието на съвременното българско изкуство.

Иван Кирков е представител на поколението творци, осъществили голямата промяна в българското изкуство в началото на 60-те години. Стремежът към търсене на нови форми и средства на изява го прави един от най дискутираните художници. Макар и отричан, неговият провокативен начин на изразяване става необходим за българската живопис, за да се освободи от сивотата и безличието. Още през младежките си години се проявява като, интересно и задълбочено мислещ творец, блестящ със своя интелект. Неконформист, променящ се, експериментиращ в различни области и жанрове – това са само част от определенията, с които се свързва името му.

Изложените рисунки припомнят изявите му като илюстратор. Своята илюстраторска дейност започва още веднага след като завършва живопис в Художествената академия (ВИИИ „Н. Павлович“) през 1954 г. при проф. Илия Петров и проф. Кирил Цонев. Някои от неговите илюстрации могат да бъдат видени в експозицията - създадените към поемата на Георги Авгарски „Тамарина гара“ (1956 г.); „Косе Босе“ (1957) на Ран Босилек. Особено интересни са и рисунките му към приказките „Чудната кутийка“ и „Двеста и двайсет хитрини“. Всички те са малка част от приноса, който Кирков дава за оформяне облика на детската илюстрация у нас. Според него илюстрацията на приказки преди всичко трябва да е занимателна. С богато въображение и оригинален графичен стил авторът ни въвежда във вълшебния свят на книгите.

В представените тушови портрети на „Момче“ и „Момиче“, създадени през 60-те години, проличава не само неговата наблюдателност, умението му да улови бързо характерното в модела, но и способността да изгради цялостни  силни образи. В тези рисунки откриваме неговата виртуозност и удивителна лекота да превръща образа в настроение.

По късно през годините Кирков остава верен на пластическите търсения, обвързани с модерността. В това ни убеждава модерната структура на „Пейзаж“ от 1963 година, изграден с монохромни и по-деликатно степенувани цветни хармонии.

За Кирков остава важна не оптическата импресия, а изживяното емоционално състояние.