Изложби
Изложба на Юлия Станкова в галерия «Икар»
Митовете и техните отговори
◊ СЪБИТИЕТО
Изложба на Юлия Станкова в галерия «Икар»
30.11.-13.12.2006
◊ КЪМ ЗРИТЕЛЯ
Щитът на Персей
Чрез картините си разговарям с теб. Така общуването ни е пълно. Ако се обърна не единствено към теб, а към група хора, колкото и малобройна да е тя, живописта ми няма да е откровение, а социална дейност, която помага тук и сега, но е безсилна пред вечните въпроси: «Кой съм аз, откъде идвам и накъде отивам?». С тях човек се среща очи в очи, сам, единствен, напълно открит и незащитен, без възможност да се изгуби в тълпата.
В моето търсене античният мит енергично ме приближава до отговорите, вероятно защото съдържа въпросите в тяхната изворна, класическа чистота.
Античният мит е като един необичайно топъл ден през зимата. В такъв ден всичко е странно, нереално и необикновено приятно. Цветът на небето е по-наситен, полъхът на вятъра изпълва въздуха с аромати, дошли неизвестно откъде. В такъв ден се отпускам и въпреки предчувствието, че утрото ще донесе сковаващ студ, се наслаждавам. Студът неизменно връхлита, за да ми покаже, че тази е жадуваната наслада – крехка, мимолетна и обречена. Тя ми помага да усещам, че съм жива.
Митът потвърждава интуитивното ми знание, че красотата съдържа в себе си смъртта, която - грозна и неприемлива - винаги изплува. Дремещата смърт в лоното на красотата я прави неудържимо привлекателна. Ослепително красивата Медуза се превръща в чудовище, чиито очи убиват. Не случайно само тя от трите сестри е смъртна. Само смъртният може да бъде обречено красив. С отсичането на главата й Персей изважда наяве нейната двойственост: от раната на Медуза излизат прекрасният Пегас и страховитият Хризаор, от лявата й вена потича възкресяващ елексир, а от дясната – отрова.
«Всеки ангел е ужасен», казва Рилке в своите «Дуински елегии».
Моето съвремие не е бременно с митове. В духовния си аспект то е плоско и равно, каквато е била древната представа за Земята. Тайните са разбулени и подредени на масата. Изложени на ярка, изкуствена светлина, без полутонове и нюанси, те изглеждат мизерно. На мен митовете ми липсват и чрез образите, които създавам, аз ги привнасям в моето и, надявам се, в твоето «сега», за да го направя по-цветно и по-плътно. Чрез тези образи споделям с теб тревогата, насладата и любовта, които са ги породили.
Те, образите, ще се откъснат от мен и ще получат своето самостоятелно битие само след като бъдат видени от теб.
ноември, 2006
Юлия Станкова
Автор:
Публикация:
17.11.2006 г. 00:00
Етикети:
Посетено:
1206
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/3057-izlozhba-na-yuliya-stankova-v-galeriya-ikar