"Каруцата на село Могила" - изложба на проф. Спартак Паскалевски в Шумен

◊ ИЗЛОЖБАТА

Градска художествена галерия „Елена Карамихайлова" Шумен

представя

"Каруцата на село Могила" - изложба на проф. Спартак Паскалевски

Откриване: 15 ноември, 17:30 часа

Каруцата на село Могила е из­лож­ба от живописни, графични творби и ин­сталация, които ще бъдат изложени от 15.11.2019 г. в Град­ската художествена галерия „Елена Карамихайлова“ в Шумен. На вниманието на зрителя се представя свят, който анга­жи­ра с асоциации и поражда нестандартни размисли.

Експонираният цикъл на художника проф. д-р Спартак Паскалевски е посветен на известните шуменски творци Ганчо Мошков, Енчо Русев и Георги Узун­ски, създали вълнуващи творби на поетич­но­то слово. Непринудено възникналия през 1960-1970-те год. поетичен кръг на артис­тично и неформално общуване е свър­зан и с креативното личностно присъствие в гра­да на художника Янаки Манасиев. Идеята за тази изложба се заражда по време на раз­го­во­рите, свързани със серията на худож­ника „Когато…“, изложена през ноември 2017 г. в същата Галерия. Зами­съ­лът придо­бива конкретни очертания след посеще­ни­е­то на художника при Екатерина Русева, съ­п­руга на поета Енчо Русев в с. Могила, чи­я­то родна къща се е превърнала в любимо мяс­то за срещи и творчески разговори на по­е­тите Ганчо Мошков, Михаил Берберов, на писателя Георги Узунски и на художника Янаки Манасиев.

Впрочем духът на замисъла, ангажирал от­ново въображението на художника, е свър­зан и с други реализации в творческата му биография, осъществени през годините  в графичните серии Разговори с Брехт, Бах, Хендел, Сеферис, в живописните цик­ли за Паисий Хилендарски, Ел Греко, Рай­нер Мария Рилке, Паскал Паскалевски, Ор­хан Памук, както и в цикъл от творби, пос­ве­тени на поетичния свят на Михаил Бер­беров. В Шуменската регионална биб­ли­о­те­ка „Стоян Чилингиров” художникът пред­­ставя  през 1986 г. рисунъчна серия, вдъх­новена от шуменските творци на сло­вото.

Общият замисъл на експонирания тук ци­къл придобива нова насока след срещата на Спартак Паскалевски с младия поет Ве­се­лин Иванов от с. Могила и неговата де­бют­­на поетична книга „Кажи нещо, нещо млък­ни”. В двора на къщата, където живее младият творец, вниманието на художника през м. септември 2019 г. е привле­че­но от оста­вена в заслужен покой стара сел­ска каруца, която придава нов импулс на на­чал­ното ав­торско намерение. В образа на каруцата ху­дожникът съзира търсения сим­вол за пътя и ми­сията на твореца, за неговия живот и съд­бата на сътвореното от него.

В разговор по повод предишна излож­ба в чужбина, Спартак Паскалевски дава из­раз на философското си убеждение, че съ­т­во­ре­ното от твореца придава живот на не­го­­вото дело и след житейската му кон­чина. Изказа­на­та от Ван Гог в писма до брат му Тео ми­съл, че творците са по-живи и от живите и пре­бъдват в човешката памет, в из­ложбата намира интересно въплъщение при офор­мя­не на представата за пътя на съ­зи­­да­теля-творец чрез отключващите образи на коня и каруцата. Това е мисълта за веч­ния път – не­тленен и различен от реалното битие, в от­въдната безпределност на памет­та и мислите, в света на културата и изкуст­во­то.

Изначалната архаична представа има свои специфични превъплъщения в древна­та кул­тура на Изтока и в културите на Сре­ди­зем­но­морския регион, в Египет, древна Гър­ция и Рим, чиито локални измерения раз­криват съ­от­ветни представи за неизмен­ния път от зем­ния към безсмъртния неземен свят. Именно върху тази архетипна основа е изградена кон­цептуално изложбата, върху асоциациите за каруцата като дом и топос на свещената се­мейна общност, и коня – като парадигма на неумиращото вдъхно­ве­ние.

В този аспект художникът образно пред­ста­вя рамкирания силует на коня като дву­стран­на картина с изобразени в нея асо­ци­а­тивни внушения от поетичните видения на Веселин Иванов.

Останалите творби, експонирани в Гале­ри­ята, съпътстват тази своеобразна инста­ла­ция в единството от реалната предмет­ност на каруцата и трансформираната фик­ция на въображението. Така изложените жи­во­писни платна разкриват същата тема – за „пътя” и „пътуването” в света на човеш­ките прежи­вявания, очаквания, тревоги и на­дежди.

Темпорално живописният цикъл пред­хож­да развитата по-късно от художника архетипна идея и в спецификата на живо­пис­ната образност въплътява многоли­кост­та на човешкото съществуване. В този сми­съл по интересен начин се продължава съ­ща­та идея и в графичните творби

и техните варианти с включени в структурата им тек­сто­ве. В интерпретационните им импрови­за­ции се срещат в едно цветът, графичното петно и звуковите асоциации на словото.

В цялост осъществяването на замисъла пред­вижда и издаването на сборник с доку­менти и фрагменти от публикации и спомени, които да съхранят уникалната атмосфера, породена от поетичната общ­ност на 1960-1970-те години, съхранила въл­нуващи послания за културната памет на град Шумен и духовния живот на епо­хата.

 проф. дфн Румяна Златанова