Изложба „Червен петел, черна кокошка: култове към плодородието, обреди, обичаи и вярвания"

◊ СЪБИТИЕТО

От 24.10.2019 г. до 17.01.2020 г. в Националния етнографски музей гостува изложбата "Червен петел, черна кокошка: култове към плодородието, обреди, обичаи и вярвания", която обединява експонатите на три музея от Република Северна Македония.  

В пет зали се разгръщат обредните практики за плодородие познати от древността до днес, достигнали до нас както чрез археологически находки, така и през живото културно наследство. Официалното откриване на изложбата ще бъде на 24 октомври 2019 г. от 18.00 ч. във фоайето на Княжеския дворец.

Наред с праисторическите фигури, античните съдове и лампи, експозицията съдържа и множество предмети от карнавалите, сватбите и останалите празници и обреди на преход, характерни за македонците през последните няколко века. Посредством представянето на маски, обредни реквизити, части от носии, народна поезия, фотографии и видео записи са показани богатството и вариативността на култовете към плодородието, както и култовите места, които и до днес представляват обредни центрове за стимулиране на плодовитостта на хората, растенията и животните.

Изложбата гостува на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН благодарение на подкрепата на Министерството на културата на Република Северна Македония. Тя деликатно обединява експонати от Музея на Република Северна Македония, Археологическия музей на Република Северна Македония и Музея на град Скопие като ги превръща в един общ разказ за традициите и начина, по който човекът вижда кръговата на природата и живота .

◊ ПОВЕЧЕ ЗА ИЗЛОЖБАТА

Съществуването на човека винаги е непосредствено свързано с природата и нейната непредвидимост. В борбата си за създаване на стабилно съществуване, човекът инициира редица дейности, които би трябвало да осигурят безопасно справяне със сушите, недостига на храна, болестите, смъртта и т.н. Повтарянето на подобни символични действия довежда до появата на редица обреди и култове. Обредите представляват ритуализирана хореография на култовете, често концентриране в обожествяването на конкретни митични фигури, предци, божества, духове или тотемизирани животни. Някои от тях са насочени и към отделни жизнени функции на човешкото тяло. Между тях са и култовете към плодородието, които се основават на нуждата от биологична репродукция.

Култът към плодородието се състои от поредица вярвания, които следват обичайната практика за запазването на равновесие в природата, което е условие за съхранение на плодовитостта на хората, животните и растенията. Обичаите, свързани с плодовитостта на хората, могат да бъдат проследени от зачеването, през раждането, израстването, и чак до смъртта. Редица обичаи и вярвания са свързани с оцеляването на хората, като обредите за дъжд (додоле), за богата реколта (заораване на яйце в първата бразда, като символ на плодородие и жизнена сила), за спечелването на благосклонността на свръхестествените сили, които влияят на плодовитостта (почитане на духа на житото, пшеницата и т.н.).

Особено значими за хората са периодите на преход – празниците, бележещи преминаването от една година в друга, от зима в пролет и др. подобни. Емблематично за култовете към плодородието е стимулирането на семиотичните механизми, които осигуряват ефективната реализация на определени природни явления, при това – посредством различни видове обреди. Така на територията на РС Македония се практикуват обреди с маски, които по своята същност представят централното ритуално събитие през годината. Тези обреди са свързани с плодовитостта на хората, животните и вегетацията и имат за цел да инициират плодородието, за да се осигури стабилно съществуване на хората, добитъка и посевите. С маските, които били носени на тези обреди, били гонени лошите сили. Поради своята същност, обредите представляват една от най-старите ритуални форми, запазил се до днес посредством различните видове церемонии, празници, обичаи (адети) и табута. 

Изложбата „Червен петел, черна кокошка: култове на плодородие“ има за цел да направи диахронен разрез на тези обредни практики и да представи начина, по който те функционират от праисторията да днес.