"Be Yourself No Matter What They Say" - самостоятелна изложба на Стефан Николаев

◊ СЪБИТИЕТО

SARIEV Contemporary, Пловдив
представя
  
Стефан Николаев

Be Yourself No Matter What They Say

самостоятелна изложба
 
17 май – 28 юни 2019

Откриване: 17 май, 18:30 часа, в присъствието на художника 


SARIEV Contemporary, Пловдив има удоволствието да представи самостоятелната изложба „Be Yourself No Matter What They Say" на репрезентирания от галерията автор Стефан Николаев.

Изложбата може да бъде разгледана между 17 май и 28 юни 2019 г. в пространството на галерията и ще бъде открита на 17 май в 18:30 часа в присъствието на художника.


За четвъртата си самостоятелна изложба в Sariev Contemporary, художникът Стефан Николаев превръща белия куб на галерията в пространство за изследване на различни културни митологии и тяхното продължително присъствие не само в света на идеите, но и в този на ежедневието. Културни митологии, които служат и като основа за нови експерименти със свойствата на скулптурата. С използването на мед, гранит, желязо, злато и неон в едни на пръв поглед набързо изковани, излети и сглобени творби, авторът не спира да задава въпроса - разпадат ли се тези митологии при това тяхно материализиране или се превръщат в инструменти за осмисляне на съвремието?

За броденето из тях Стефан Николаев избира интересен Вергилиев спътник - поета Шарл Бодлер. Цитираното от художника начало на Бодлеровото стихотворение „Съответствия" е като Дантево предупреждение към прекрачилите входа на галерията. В пространството от символи, изградено от художника, посетителите са толкова наблюдаващи, колкото наблюдавани, с един определено „познат и близък взор", от образи, свидетелстващи за една продължителна колективна памет, нематериална и разтеглива във времето. Именно тя изплува и в търсенията на Стефан Николаев и свързва остатъци от история, легенди, рекламни стратегии и масова консумация. 

Гълъбът на мира в творбата „Dove" (2019) е и този на Пикасо. Но общото начало на двата образа се разклонява с нови употреби, чак до съществуването му днес в уникод, онзи универсален език, на който само компютрите изглежда са способни да говорят, под формулата U+1F54A. Но червеният неон, в който Стефан Николаев закодира образа, освен крехкост и ефимерност внушава и странно предупреждение. Също толкова нетипична употреба на неон и мед, художникът прави и в „God save the hobby horse" (2019). Предупреждението се е превърнало в своеобразна покана да се спреш и влезеш. Вместо да предлага конкретен отговор къде, заглавието на творбата връща към поетия от художника път на изследване на образите и тяхното формиране. 

Смисълът на образите може да е и тяхната способност да се събират един в друг, да скриват и разкриват едновременно, подобно на маските в древногръцкия театър, които позволявали на актьорите да излизат на сцената по няколко пъти, т.е. да изпълняват няколко различни роли. Ако в „Ricchi e poveri" (2018) богатството и бедността, щастието и нещастието са двете лица на една и съща монета, то тя бива непрестанно хвърляна от този, който я държи. С изливането им в чугун, Стефан Николаев връща на маските цялата им тежест, най-вече образна, докато златото е този така необходим контраст, в който да се отразява светлината. А тя идва, романтична и  безкрайна, от набързо скованите, но напълно достатъчни щрихи на „Be yourself no matter what they say" (2019). Пренаситеното от образи въображение няма нужда от повече, за да се намести удобно пред екрана на собственото си съществуване. Позитивното и присъстващо вероятно във всяка мотивационна книга заглавие на творбата се превръща и в това на изложбата, с типичния за Стефан Николаев ироничен поглед към клишетата. Така нареченият индивидуализъм днес често е построен именно с тях. 

Много по-мълчаливо, свободно и концептуално е началото, което се превръща и в край на изложбата. „Nothing" (2018), изписано с така търсеното и ценено злато върху гранит, говори за един от най-големите страхове на човека и опитите му да се справи с него. Съществуването, което, като залеза, идва и си отива непрекъснато, е и това на образите, неспиращи да се променят, докато и от тях, в крайна сметка, не остане нищо.  

Десислава Милева, май 2019

Стефан Николаев е роден в София през 1970 година. Живее и работи в Париж и София. Завършва Художествената гимназия в родния си град (1983-1988), Парижкaта академия за изящни изкуства (1988-1994) и Уинчестърската школа по изкуства, Англия (1992). Имал е множество самостоятелни изложби, сред които: „Rien ne va plus", Michel Rein, Париж (2018); "Вървя през лабиринт, който е права линия", Sariev Contemporary, Пловдив (2017); „Bronze, sweat and tears", Michel Rein, Брюксел (2016); „Бизнес, модел, скулптура", Sariev Contemporary, Пловдив (2015); „If Things Are Not As You Wish, Wish Them As They Are", Michel Rein, Париж (2013); "Half-Life", Sariev Contemporary, Пловдив (2013); „Holy Spirit Rain Down", Център за съвременно изкуство Les Eglises, Chelles, Франция (2010). Негови творби са участвали и в многобройни колективни изложби във Франция, Белгия, България и др. През 2007 г. Николаев представя България на Венецианското биенале (заедно с Иван Мудов и Правдолюб Иванов). Същата година участва и в Лионското биенале, а през 2004 – в Биеналетата в Гуангджу, Корея и Цетинье, Черна Гора. Негови работи са показвани в арт изложенията ArtBasel, FIAC, The Armory Show, ARCO. За участието си в 4-тото Биенале в Цетинье Николаев получава наградата за изкуство на ЮНЕСКО.

Стефан Николаев е репрезентиран от галерия Sariev Contemporary от 2013 г.