Изложба "С порива на птиците"

◊ ИЗЛОЖБА "С ПОРИВА НА ПТИЦИТЕ"

От малка „като корабна каюта“ стаичка в своя крайморски дом един човек повече от 30 години наблюдава морето, птиците, хората и себе си; а движението на облаците му създава вълнуващото усещане за пътуване към далечните далечини. Той мечтае и пише, пише и мечтае. И се раждат десетки книги.

Този човек е писателят Петър Славински, който от малък иска да стане „като Иван Вазов“. Макар и роден в София преди 110 години, открива за първи път света в морската столица Варна, а половин век по-късно заживява в Добруджа, отново край морето, и завинаги я обиква. Усеща я като роден край.

Затова и Добруджа го обича – обикновените хора го приемат като близък; писателите го посочват за свой ментор в новосъздаденото си дружество в Добрич през 1979 г.; дават му и скъп дар – награда за неговата литературна работа на името на писателя, когото той дълбоко цени: Йордан Йовков.

Нашата изложба е още един знак за признателност на добруджанци към Петър Славински, който обичаше хората, но живееше с порива на птиците – устремен все нагоре, към безкрая.

Изложбата на Регионален исторически музей – Добрич „С порива на птиците“ е посветена на 110-годишнината от рождението на писателя. Тя включва ценни оригинали: книги, писма и ръкописи на писателя, неговата пишеща машина, както и част от уникална колекция от накити.

През младите си години Петър Славински посвещава няколко години в служба на родния си град София като главен секретар в Столична община и началник на Отделението за културни грижи през 1937-1943 г. при кмета инж. Иван Иванов, когото сменя на поста за кратко след 9 септември 1944 година. Писателят участва като доброволец във Втората световна война, а по-късно – през 1951 година, решава да се установи в Добруджа. Тук живее и работи десетилетия наред, като създава множество романи, разкази, пътеписи, очерци и др. Балчик е градът, където свива гнездо като птиците, които толкова обича.

Воден от родолюбиви чувства, през 1981 г. той дарява на Етнографския отдел на Историческия музей в Добрич колекция от шестдесет накита. Събирани от различни краища на България в продължение на много години от актрисата Роза Попова и нейния съпруг – Стоян Попов, познат под псевдонима Чичо Стоян, накитите стават притежание на писателя Петър Славински по време на Втората световна война и са дарени на Добричкия музей в навечерието на 1 300-годишнината от основаването на българската държава.

Уникалната колекция включва различни по вид и предназначение накити за глава – диадема, прочелници, висулки, обеци, косичници, игли и подбрадници, за тяло – огърлици, пафти, гривни и др. Изключителното  многообразие, богатството от форми и украса, изящната изработка на тези  красиви произведения на ювелирното изкуство са свидетелство за майсторството и изискания естетически вкус на българските златари, доказателство за приемственост в многовековната художествена традиция. Широко разпространени в периода ХVІІ-ХІХ век, накитите присъстват в ежедневния и празничния бит на българката и стават израз на нейната творческа фантазия и усет към красивото.

Временната експозиция на Добричкия музей неслучайно ще бъде открита в Столична библиотека на 3 април (от 18.00 часа) – това е денят, когато София отбелязва 140 години от обявяването си за столица на България.

Кремена Митева, Лена Кирилова