Превъплътителката Адриана Будевска

◊ 27 МАРТ - МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ТЕАТЪРА

Днес, 27 март, отбелязваме Международния ден на театъра. Датата е избрана през 1961 г. на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО и е свързана с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962 г. Традиционно всяка година на този ден световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството своите размисли за театъра и живота на сцената.

И тъй като отбелязването на Деня на театъра винаги е съпроводено с редица културни прояви, най-значимото мероприятие, с което РИМ – Добрич регистрира този специален ден, е откриването на изложбата „Превъплътителката Адриана Будевска“ в Къщата на София на 2 април в 19.00 ч.

С името на Адриана Будевска свързваме зараждането и утвърждаването на професионалния театър у нас в началото на ХХ век. Заедно с бележитите си колеги Кръстьо Сарафов, Сава Огнянов, Христо Ганчев, Гено Киров, Маня Икономова, Васил Кирков, Вера Игнатова и др. тя отдава младост, сили и талант за създаване на драматичното изкуство в България.

Изложбата е посветена на 140 години от рождението на знаменитата драматична актриса, като основният акцент е поставен върху седем знакови роли из многобройните превъплъщения на Будевска: Дездемона от „Отело“ на Шекспир, Мария Магдалина от „Юда“ на Константин Мутафов, Акулина от „Силата на мрака“ на Толстой, Амалия фон Еделрайх от „Разбойници“ на Шилер, Рада от „Под игото“ на Вазов, Елени от „Боян Магесникът“ на Кирил Христов и Далила от „Самсон и Далила“ на Владимир Мусаков. Всеки от фотосите е своеобразна малка сценка в едно по-голямо представление, наречено живот, отдаден на театралното изкуство. Вмъкнатите „реплики“ от Будевска и нейните „партньори“ – колеги артисти, режисьори, драматурзи и театроведи реконструират онази духовна същина на актьорското майсторство, която с тънката нишка на времето е съхранила най-пълно Красотата, създадена от Будевска.

Сценичното присъствие на Адриана Будевска се усеща и в многобройните спомени от детството и студентските ѝ години. Фрагменти от анализите на нейния репертоар, афоризми, извадки от критически статии по въпросите на театъра не само свидетелствата за богатата култура на първата ни драматична артистка, но те възкресяват слабо познатата дарба на Будевска – писателската. Не случайно Хр. Бръзицов ѝ предрича поетска съдба, разпознавайки в чувствената душевност на големия талант драматичната поезия в душата на Будевска, страдалка и едновременно щастливка в своята най-голяма любов – театъра.

Изложбата сама по себе си е истинско бижу, което излъчва блясъка на упорития и непрестанен труд на създателката на Народния театър, която по никакъв начин не е жалела сили и време за своите творчески превъплъщения. За по-малко от 25 години Будевска пресъздава с голямо художествено майсторство и дълбоко психологическо проникновение незабравими образи от световната и българската драматургия, подготвя повече от сто роли, които влизат в златния фонд на българския театър. Дълъг е списъкът с пресъздадените образи: Луиза от „Коварство и любов“ на Шилер, Вишневска от „Доходно място“ на Островски, Нора от едноименната пиеса на Х. Ибсен, Настя Филиповна от „Идиот“ на Достоевски и др.

За даровитата актриса напредъкът на българския театър е немислим без родната драматургия. Затова тя с голяма обич и майсторство изгражда силни роли от български пиеси: Мария от „Иванко“ на В. Друмев, Мила от „В полите на витоша“ на Яворов, Цена от „Змейова сватба“ на П. Ю. Тодоров, Костанда от „Свекърва“ на А. Страшимиров и др.

Животът на Будевска е свързан с Добруджа. Родена е на 10 декември (28 ноември ст. ст.) 1878 г. Както сама споделя, още от 5-годишна възраст започва нейната кариера, когато с помощта на близки и роднини изработва първите си кукли и е разсмивала с талантливите си импровизации първата си публика.

Може би най-точно Кръстьо Сарафов пресъздава актьорското майсторство на Будевска: „Който не е виждал Адриана Будевска на сцената, мъчно би могъл да си представи какво очарование излъчваше нейната артистична игра, какви вълшебни мрежи изплиташе за сърцата на зрителите нейният прекрасен глас.“

Адриана Будевска е незаменим художник-творец от изключителен мащаб. Досега тя няма равна на себе си като творец на българската сцена, като писател-театрал, като изкусен майстор на актьорското превъплъщение, на поетическо и художническо виждане. Нека размислите за живота на сцена от първата драматична артистка в Народния театър – Адриана Будевска, са хубав повод да спомняме големите таланти, да благоговеем пред усилията им и да предаваме на идните поколения техния пример за професионализъм и съпричастност в изграждането на театралното изкуство в България.

Магдалена Трифонова