"Не може да се избяга от изкуството" - изложба на Ян Фабр

Ян Фабр. Почит към Жак Месрин (Бюст с метални зъби), 2008, восък, полимер, гранит, 40,4 x 52,2 x 28,7 см. Фотография: Lieven Herreman, частна колекция, Белгия, copyright: Angelos bvba

◊ ИЗЛОЖБАТА

Национална галерия
Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство  

представя

Ян Фабр

Не може да се избяга от изкуството

Куратор: Йоанна де Вос

22.03. – 28.04.2019

Откриване: 22 март, петък, 18:30 часа
САМСИ, бул. „Черни връх” 2

Българската публика има възможността да се запознае с изкуството на белгийския художник Ян Фабр – един от най-значимите визуални артисти на своето поколение. С подкрепата на посолството на Кралство Белгия в София. Той е първият художник, поканен през 2008 г. да реализира голяма самостоятелна изложба в музея Лувър.

Изложбата „Не може да се избяга от изкуството“ в Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство включва избрани произведения: пърформанс-филм, рисунки, фотографии и скулптури, задаващи въпроси за идентичността на артиста и смисъла на изкуството. Автобиографичното и „изчезването чрез множество появявания“ са в основата на изложбата. За първи път тя обединява творби, отпращащи към историческата изложба и пърформанс в Лувъра.

Пърформансът „Изкуството ме предпази от затвора (Почит към Жак Месрин)“ е представен като автопортрет, но не на Фабр като индивид, а на Фабр-художника в неговото желание да избяга от една единствена идентичност. Ян Фабр е творец и човек с хиляди лица, който съчетава противоположностите. Пърформансът-филм се базира на улични акции изпълнени от автора в началото на 1980-те години в почит на Жак Месрин - френски гангстер, издирван дълго време като “обществен враг номер едно” във Франция.

По време на изложбата „Ангелът на метаморфозата“ в Лувъра Ян Фабр създава последващ пърформанс: продължила четири часа гонитба, в стил котка и мишка, с пресата и посетителите в т. нар. „най -голям, най-скъп и най-охраняван затвор във Франция: Лувъра.“ В пърформанса-филм, показан в София, забавните и игриви аспекти са свързани с известни куратори и критици, към които художникът подхожда иронично.

Защо почит към Жак Месрин? Ян Фабр казва: „В живота ми винаги съм имал два избора: да стана добър художник или да стана добър гангстер“.

За него Месрин е символ на страстна личност, човек който оцелява чрез дегизиране и успява да избяга от правилата и институциите. Това не е възпяване на престъплението и насилието, а на виталността и жаждата за живот – неговото желание да промени обществото и вярата му в анархията на любовта. 

На 22 ноември 1979 година полицейски служители откриват огън по Жак Месрин близо до Порт дьо Клинянкур в Париж и го убиват. Престъпната кариера на Месрин е продължила повече от две десетилетия. Неговото бягство от La Santé – затвор с максимална сигурност на охрана е един от най-известните му подвизи. Наричан е „мъжа с хиляди лица“ – заради множеството дегизировки. Той успешно успява да се укрива не само от полицията, но и от медиите, на които е любим герой. 

Метаморфозата е съществена тема в цялата експозиция. Смяна на маската и костюма при всяко ново събитие. Дегизирането като елемент на непрестанната промяна на идентичността. Фабр ще продължава да сменя маските, появявайки се и изчезвайки  до изтощение; той побягва към смъртта в краката на Нике от Самотраки, продупчен от същия брой куршуми както Жак Месрин близо до Порт дьо Клинянкур в Париж. Но бягство от изкуството няма... Изтощен и изпотен, Фабр си проправя път през любопитната публика и мраморните статуи – тихите хранители на Лувъра.

Мисълта за бягство винаги е била важна за Ян Фабр. Той винаги се чувства като беглец и заявява: “Невъзможно е да ме „заключите“ в рамка, да ме поставяте в една категория, като театрален художник, или визуален артист, или литератор. Аз съм един човек-движение.“

Поредицата рисунки „Бягството на художника“ е шаблонна карта за идентичности, предложения за изчезване. На всеки автопортрет Ян Фабр носи отличително колие, най-често включващо религиозен символ. Средствата, които избира, за да изрази себе си, са просто кожи, носители на невъзможни за разбиране идеи и намерения.  

Две скулптури на бог Янус, представляващи автопортрети на Фабр, са озаглавени „Почит към Жак Месрин“. Янус – римският бог на промените, на тези, които влизат и тези, които се връщат – играе важна роля в творчеството на Ян Фабр. Тези две творби, изпълнени във восък, показват острата захапка на артиста - етическа и естетическа в историята на изкуството.

Дали осемте черно-бели фотографии представят един артист-беглец в екстаз? Дали разкриват един артист желаещ да изчезне във видимостта? Фотографиите често го представят с отворена уста; потящ се в екстаз?

Или просто уморен от безконечното бягство от и към изкуството? И крещящ: тялото във всяко свое проявление представя  изкуството. „Можете да отнемете всичко, но не моите идеи, не моите намерения!“

С вече 40-годишна кариера, Ян Фабр (роден през 1958 г. в Антверпен) е считан за една от най-иновативните фигури на международната артистична сцена. Като визуален художник и автор, той създава наситена личностна атмосфера, следвайки свои собствени правила, закони, образи, символи и мотиви. Метаморфозата и постоянното взаимодействие животно-човек, човек-животно са ключови концепции във визуалния канон на Фабр. Той изследва начините за включване на човешкото тяло в това проучване. Неговите пърформанси и акции от 1976 до днес са определящи за творческия му път. Визуалният език на Ян Фабр съществува в един идиосинкретичен свят, населен от тела, които определят естественото съществуване чрез постоянно балансиране по тънката линия, разделяща живота от смъртта. Повлиян е от изследванията на етимолога Жан-Анри Фабр (1823-1915) и теоретика, нар. „баща на социобиологията“ Е. О. Уилсън (р. 1929). 

Неговата духовна и физическа вселена разгръща в литературните му текстове неговите ноктюрни записки, или т. нар. “Нощни дневници“.

Фабр е първият жив творец с огромна изложба в Лувър - „Ангелът на метаморфозата“ (2008).

Ключови самостоятелни изложби: „Хомо Фабер“ (Кралски музей за изящни изкуства (KMSKA), 2006), „Hortus/Corpus“ (Музей Крьолер-Мюлер, Отерло, 2011); „Действия и изпълнения (1976-2013)“: (MAXXI, Рим, 2013; Музей на съвременното изкуство (MHKA), Антверпен, 2015; Музей за съвременно изкуство (MAC), Лион, 2016; Музей Леополд, Виена, 2017; Андалуски център за съвременно изкуство, Севиля, 2018. 

С ансамбъла „Режимно време“ (1977-1992) пътува до Музея на история на изкуството във Виена (Kunsthistorisches Museum) (2011), Музея на съвременното изкуство (Musée d’Art Moderne) в Сент Етиен  (2012), Музея на изкуството в Бусан (2013) и още много други.

В Ермитажа в Санкт Петербург представя проекта „Ян Фабр. Рицарят на отчаянието/Войн на красотата“ (2016-2017). През 2016 е поканен да представи „Духовни пазители“ на три исторически места във Флоренция: Белведере, Палацо Векио и Пиаца делла Синьора. Най-скорошната му самостоятелна изложба в Италия, „Скулптури от стъкло и кости, 1977-2017", е паралелно събитие в програмата на 57-то издание на Венецианското биенале (2017).

Ян Фабр ще бъде представен на 58-то Венецианското биенале с нов специален проект, който ще бъде открит на 6 май 2019.

Йоанна де Вос е историк и куратор. Тя изучава „История на изкуството“ в университета в Гент и пише дисертация върху голотата във фотографиите на мъже, заснети от жени. Вос издава няколко публикация за изкуството и е уредник на няколко изложби, сред които: „Изправени пред времето. Ропс/Фабр“ в град Намюр и „Художникът/Рицар“ в замъка Гаасбек.

В партньорство тя представя изложбите на Ян Фабр „Духовни пазители“ на няколко места в Сицилия (2015) и „Салът. Изкуството (не) е самотно“ в Остенд (2017-2018).

През 2018 г. реализира най-скорошния си проект по покана на музея Ван Гог: „Усещане за море. В памет на Бас Ян Адер“. Изложбата на иновативно съвременно изкуство  представя диалог с творбите от XIX век на колекцията на Месдаг.

Последвайте Йоанна де Вос на нейния уебсайт www.joannadevos.be , или във Фейсбук и Инстаграм.