„Нито вечен, нито преходен" - самостоятелна изложба на Радостин Седевчев

◊ ИЗЛОЖБАТА

Галерия „Heerz Tooya"
представя

„Нито вечен, нито преходен"

Самостоятелна изложба на Радостин Седевчев

23.02. - 17.03.2019

Откриване 23.02., 19 часа
Галерия „Heerz Tooya" - ул. "Ив. Вазов" 11, Велико Търново

Не мога да си спомня последния път, когато правих портретни снимки за моята модна агенция. Снимката на някой друг е запечатана върху ретините ми. Това омраза ли е? Завист? Любов? Споменът за тази снимка е продължаващо изгарящо усещане, преекспониран график, който съществува само за да замаскира истинската ми същност. Защо снимките и историите на другите изведнъж изглеждат толкова по-истински от моите? Може би защото безвъзвратно съм се откъснал от моите спомени, като ходещ мъртвец, който посещава салона Nickelodeon. Непозволени удоволствия в замяна на толкова малко усилия. 

Във всяка снимка има едно “Аз”, нали? Една портретна снимка не е просто нещо съхранено по дигитален начин, но също и нещо, което е направено видимо и постоянно посредством химическо третиране. Тя не само разкрива видимото “аз” чрез това как, кога и къде е била направена, но и благодарение на процеса, през който нейните тайни са превърнати в договор, сключен със зрителя. И все пак, този договор, очевидната експозиция, започва да се запечатва в ретините ти със силата на объркването, съмнението и любопитството. Лещата на окото ти изведнъж се превръща в спомен сам по себе си, гравиран върху твоите емпирични знания, доказателство, което започва да говори своя собствен език.

Паметта, времето и идентичността образуват перфектна сплав, която извира като пълзящ растеж в съзнанието ти. Познат, но същевременно странен симулакрум на същността започва да се появява в снимките, срещу които си изправен. Неговият полу-амнезичен израз е тайната, която ти се разкрива в пространството между изложбата и възприятието ти за нея. Споменът са белезите, порязванията и синините. Би могъл да се запиташ защо всичко ти изглежда толкова познато. Сякаш сме подведени да допуснем, че фотографската ни памет има автоимунно заболяване. В този ред на мисли, оставаме с усещане, което е нито вечно, нито преходно; изкривено усещане за себе си, което се предава чрез отделянето на ретината.

- Ларс Нордби
 

Радостин Седевчев е роден в Перник през 1988 г. Живее и работи в София. Придобива образователно-научна степен доктор в НХА (2018), Завършва образователната програма за млади художници „Близки срещи – визуални диалози school4artists" на ИСИ–София, (2017), образователно-квалификационна степен магистър „Стенопис" в НХА (2014) и образователно-квалификационна степен бакалавър „Стенопис" НХА (2012). Специализира в Университета за изящни изкуства (HfBK), Дрезден, Германия (2017) и Университета Glyndor, Уелс, Великобритания (2011). Самостоятелните му изложби включват „Непредсказуемо минало" (2017) с куратор Владия Михайлова, галерия "Васка Емануилова" и "Присъстващо отсъствие" (2018) в галерия ИСИ-София с куратор Яра Бубнова.