„Зрителите ще свещенодействат...”

В Дома на хумора и сатирата може да се види една необичайна изложба, съставена само от три експоната. По-важно е, че е посветена на предстоящата 120-годишнина от рождението на големия Дечко Узунов (1899-1986).

Все още са живи някои от неговите ученици от Академията, или негови сътрудници от Министерството на културата, СБХ или другаде, където е работил академик Узунов. Те сигурно за пореден път ще се върнат към своите най-мили и колоритни спомени с него. В Дома на хумора също „витае” духът на твореца: помни се радостта от участията му в Биеналето на хумора, двете дарения, емоцията от лични срещи, за които разказва на колегите си тогавашният директор и създател на Дома Стефан Фъртунов.

Музеят на хумора и сатирата притежава четири творби на Дечко Узунов, три от които показва в своята нарочна експозиция. Колекцията е сформирана благодарение на амбицията на Фъртунов и екипа му да попълва фондовете на музея с творби на нашите знакови художници. Кореспонденцията на Дома до „многоуважаеми другарю Узунов”, каквото обръщение четем в писмо от 1979 г., е много емоционална и искрена: „Вие сте един от нашите най-изтъкнати творци, когото природата е надарила и с тънко чувство за хумор. То се долавя и в много Ваши произведения. Вие имате богат усет за душевността на българина, а там има толкова скрити огънчета на веселото настроение, шегата, иронията и сарказма – до сатиричното, все предпоставки за създаване на силни, въздействащи творби.

Нашето желание не приемайте като делова поръчка. Напротив, таим надеждата, че когато се уморите от такива поръчки, Вашият артистичен талант да пожелае ей така, с открита душа и лека ръка да „изпее” Вашето и нашето толкова очаквано платно... Никой няма да пита след години на каква цена е създадена творбата, а застанали пред нея, зрителите ще свещенодействат, усетили нещо много и човешко, и одухотворено”.

Не заставаме ли наистина днес пред платната на Д. Узунов точно с благоговение, както предрича писмото на Дома? Неповторимият свят на шопите ни обгръща с мъдростта, виталността и веселието си. „Селска кръчма” ни пренася в святото място за шопите (а и изобщо за фолклорния българин от миналото), там се събира целият свят и шопите свойски го подчиняват с един замах.

Домът притежава четири оригинала на Дечко Узунов. С „Шопите на Елин Пелин” художникът участва в Биеналето през 1977 г., а двете рисунки с туш – „Шопи ” и „Селска кръчма”, са дарени от автора през 1988 и 1989 г.

Четвъртото платно от колекцията – „Дон Кихот без Санчо Панса” (с него той участва в Биенале - 1983) в момента е изложено в галерията музей „Дечко Узунов”, филиал на Софийска градска художествена галерия, като част от юбилейната изложба „Автопортретът”.

В навечерието на рождението на Дечко Узунов – 22 февруари, ще отворят врати множество изложби посвещения в страната. Нека малката изложба в Дома ни припомни за големия майстор на четката и ни подсети за разностранния му и богат талант и наистина огромно наследство. Европейско от край до край, но и много българско.