"В светлината на храма" - изложба на Николай Ростовцев (1898–1988)

◊ ИЗЛОЖБАТА

В светлината на храма

120 години от рождението на Николай Ростовцев (1898–1988)

4 декември 2018 – 4 януари 2019 г.

Галерия „Средец", гр. София, бул. „Ал. Стамболийски" № 17

През 1992 г. с изложба от цикъла „Руската емиграция в България след 1917 година”, излезе от забрава името на художника Николай Ростовцев. Показани бяха негови живописни платна, графики, рисунки, които малцина бяха виждали. И ако кавалетните му творби остават непознати, то създадените от художника църковни стенописи в различни градове и села са една постоянна, неотменна негова изложба извън времето и модните тенденции.

Стотици квадратни метри в над 26 малки и големи храма ще изпише Ростовцев сам или в колектив с Карл Йорданов, Димитър Бакалски, Господин Георгиев. Влизайки в храмовете в София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Търговище и на още много места, ще се срещаме всеки път с извисените образи на Христос, Богородица, Апостоли, Ангели и с една огромна галерия от светци и светици, явяващи се така масово само във възрожденските ни стенописи.

Стенописите на Ростовцев са едни от малкото художествени произведения на ХХ век, които имат за нас стойност на сцени, съхранили хилядолетната традиция на старото изкуство, преосмислено и пречупено през погледа на твореца, като неговата изява и развитие би била немислима без приноса на многобройните зографи от Средновековието и Възраждането, създали безброй сцени и образи, които му дават разнообразни възможности на избора и свободата на изявата в едно канонично изкуство. 

Църковната живопис за художника е „вне мира сего”. Според него „тя тълкува вечните човешки проблеми – доброто и злото, майчинството, човеколюбието, предателството” – теми, които винаги са занимавали човечеството. Освен всички интереси, знания и търсения майсторът носи в себе си едно специфично и рядко срещано качество, за което сам казва: „… усещах, че имам нагласа към големите пространства, каквито дава храмът. Аз рисувам направо върху стената, чувствам я и тя ми се поддава. Затова може би запазих трайно влечение към стенописта”. Настоящата изложба показва проектите на големите стенописни ансамбли, отредили първенство на автора в храмовата живопис на ХХ в. у нас.