Една история от градското казино в София 31 януари 1929 г., малко след полунощ

 ИЗЛОЖБАТА

Художествена галерия "Дечко Узунов" - филиал на СГХГ

представя

Програма "Памет"

"Една история от градското казино в София 31 януари 1929 г., малко след полунощ"

Документална изложба

Ноември 2018 - февруари 2019

Куратори: Рамона Димова и Пламен Д. Петров

Откриване на 22 ноември от 18:00 ч., Художествена галерия "Дечко Узунов" (бул. "Драган Цанков" 24, ж.к. "Изгрев") София

Градското казино в София, където днес е адресът на Софийска градска художествена галерия, е от онези средища, в които е съсредоточен културният живот на столицата от първата половина на миналия век. От място за писателски срещи, театрални и музикални вечери, благотворителни карнавали до сцена за най-зрелищните балове в града, Градското казино е и сградата, в която е осъществен и първият официален избор на Мис България. Датата е 31 януари 1929 г., малко след полунощ.

Настоящата изложба е своеобразен документален разказ за този първи национален конкурс за красота, иницииран по покана на екипа на парижкия вестник „Le Journal”, който под патронажа на Съюза на френските артисти е генерален организатор на избора на Мис Европа.

Коя е първата наша носителка на приза, как е осъществен изборът, какви са правилата, по които е проведен конкурсът, колко са явилите се претендентки, кои са подгласничките на Първата? И още – какво се случва, когато Мис България се явява на голямата сцена в Париж, как е посрещната там, какво споделя в своето интервю за френската преса? Кога се завръща в България и как е посрещнат успехът ѝ у нас? И не на последно място по-важност – кои са личностите, сред които често се споменава и името на Дечко Узунов, направили избора на Мис България, и кой е българинът, включен в състава на журито, определило Мис Европа в Париж? – това са само малка част от въпросите, на които изложбата дава отговор.

„Една история от Градското казино в София“ е и повод за разговор за ролята на медиите в документирането на собственото ни настояще, позволяващо възстановяването на знанието за това настояще, когато то самото се обособи като минало. Именно вестниците от 1929 г., поместените върху страниците им десетки публикации, редом с документалните свидетелства, днес ни позволяват да реставрираме разказа за първата жена в страната, отличена с високото звание, да коригираме натрупаните през годините грешки и осветим някои забравени факти за това ярко и важно събитие от историята на женската красота в у нас, потвърждаващо адекватното присъствие на България на общоевропейската сцена дори и в този културен пласт.

Не на последно място, подреденият в галерия „Дечко Узунов“ визуален документален разказ ни дава среща с произведения на изявени български художници, в които се разкрива отношението им към женската красота и заради което са поканени да се включат в журирането на конкурса за избор на Мис България от 1929 г.

В изложбата може да бъде видяна и непоказваната от десетилетия творба на Андрей Николов – „Портрет на Елена Нигрита“. Скулпторът, „властелинът на мрамора“, както го определят съвременниците му, който в началото на януари 1929 г. сам ще апелира от първата страница на вестник „Зора“: „Нека нашите девици да надвият своето стеснение и се явят на обявения конкурс за всеевропейска красавица. Има несъмнено млади хубави българки и, ако всички се явят, за да дадат възможност да се избере най-хубавата от хубавите, не е изключена възможността всеевропейската красавица да бъде българка, а това би било голяма гордост за нашето отечество“.