Мечтание с Дафина Моллова

И най-делничните неща под четката на Дафина Моллова изглеждат като вълшебно мечтание. В това се убеждаваме за пореден път от новата изложба на художничката “Неежедневие”, която се открива на 14 ноември в едно от новите артпространства на София, наречено „Място 167”, по името на номера, на който се намира на столичния бул. ”Г. С. Раковски”.

Авторката остава вярна на някои от своите любими теми, например „пътните пейзажи”, тоест изгледите, които може да видим през стъклото на автомобила, пътувайки по магистралите. Като като истински творец обаче тя им дава обобщаващ вид и нова интерпретация. „В търсене на необикновеното в делничното, работите от “Неежедневие” перифразират гледки, с които съзнанието ни е привикнало - обяснява тя. - Старателно подбрани от дълги пътувания, това са илюстрации на “вече видяни” пространства, в които се прокрадва тяхната потайна магичност. В абстрактно обобщените им образи, дърветата и полeтата, реките и моретата се подчиняват на порива да се предаде конкретното усещане от близостта с тях. Наративът на работите е роден от спокойствието и удоволствието от съзерцанието.”

С всяка нова изложба Дафина Моллова разширява сюжетите на творбите си и ги шари с нови, запомнящи се колорити. Но си остава неповторим нейният почерк, който е много разпознаваем – романтичният меланхолизъм, който прави от най-обикновените дървета край пътя – вълшебна гора, в която може да открием профили на хора, а просторът с дрехи, закачен на старата дървена веранда, да прилича на нежен натюрморт. Сред дърветата, в парковете, до реката откриваме тук-там дребни фигурки на хора, които също като своята авторка деликатно и ненатрапчиво се вписват в лоното на майката природа. Всички живеят в някаква невидима хармония, сякаш свързани с невидими/видими нишки. На пръв поглед те изглеждат като следи от движението на четката, но всъщност при по-внимателно вглеждане разбираш, че в тях е вграден сложният вътрешен свят на художничката, която иска да ни внуши и нас зрителите своето съкровено мечтание за света – като едно уютно място, в което цари красота и любов. И го постига.