Изложба на Васил Вълев в галерия "Дебют"

Васил Вълев, "Среща"

◊ СЪБИТИЕТО

Галерия "Дебют"

представя

Васил Вълев

Изложба живопис, графика, рисунка

Откриване: 3 април, вторник, 18.00 часа,
галерия "Дебют", бул. “В. Левски” 62

От 3 до 20 април в галерия "Дебют" ще можете да видите живопис, графики и рисунки на Васил Вълев.

Васил Вълев е роден през 1934 г. в с. Сигмен, Карнобатска община. Завършва „Декоративно-монументална живопис“ в НХА, при проф. Георги Богданов през 1959 г. От 1964 г. участва редовно в художествения живот страната, както и в представителни български изложби в чужбина.

Преподавател е в Художествената гимназия (НУИИ „Илия Петров“) в периода 1967-1972 г. Професор е по рисуване в НХА от 1990 г. Преподавал е в НБУ, Варненски свободен университет, Свободна академия „Жул Паскин“.

Организирал е множество самостоятелни изложби в България, а също така в Багдад (Ирак) и Богота (Колумбия).

Творческа специализация в Сите дез Ар - Париж през 1985 г.

Негови работи притежават НХГ, СГХГ, други галерии в страната, а също така частни колекции у нас и в чужбина – Германия, Франция, Русия, Хърватия, Словения, Македония, Турция, Финландия, Виетнам, САЩ и др.

Живее и работи в София.

Монументални произведения:

2013 - цялостно изписване на параклиса „Св. Георги Победоносец“ в с. Сигмен.
1994 – цялостно изписване на църквата „Св. Троица“ в с.Карлуково.
1985 - „Надпяване“, сграфито, с. Дивотино
1973-76 - стенописи в танкова бригада „Горна баня“; поделение - Елхово; СОУ в гр. Търговище; 7 СОУ - София и др.
1958-59 – стенописи в Институт за усъвършенстване на учители (сега ДИУУ)

Награди и дипломи от изложби и конкурси:

2017 - диплом за първо място от изложба-конкурс „Мир вокруг нас“, гр. Москва, Русия
2016 - Награда на Милен Бъзински, Първо международно триенале на акварела, гр. Варна
2014 – Златен медал от изложбата „Секреты жизни“, гр. Москва, Русия
2012 – Номинация на СБХ за Наградата на София
2009 - Номинация на СБХ за Наградата на София
1990 - Награда за акварел „Никола Маринов“
1988 - Награда за живопис на ЦС на Български професионални съюзи
1982 - Награда за живопис „Земенски манастир“
1978 - Диплом от IV Международно биенале на живописта в гр. Кошице (Словакия)
1975 - Първа награда от конкурс на СБХ за пейзаж и натюрморт
1972 - Награда за живопис (акварели) за цялостно представяне в Обща художествена изложба „Родопа“;
1966 - Награда за графика от Обща художествена изложба;

Самостоятелни изложби:

2016 – галерия „Интерпред“, гр. София
2014 – галерия „ЛИК“, гр. София
2014 – галерия на Библиотека „Петър Стъпов“, гр. Търговище
2013 – галерия „Артур“, гр. София
2012 – галерия „Астри“, гр. София
2011 - галерия „Астри“, гр. София
2009 – галерия „Кръг+“, гр. София
2003 – галерия „Бенчо Обрешков“, гр. Карнобат
2000 – галерия „Финес“, гр. София
1999 – галерия „КИЦ“, гр. Перник
1994 – галерия „Изложбен салон“, гр. Габрово
1994 – галерия „Александър“, гр. София
1990 – галерия „Никола Маринов“, гр. Търговище
1988 – галерия на Профилакториум, гр. Банкя,
1985 – галерия на Министерство на културата, гр. Богота, Колумбия
1984 – Градска галерия, гр. Ботевград
1982 – галерия „Вароша“, гр. Ловеч
1981 – галерия на ЦДНА, гр. София
1979 - галерия на Министерство на културата, гр. Багдад, Ирак
1979 - галерия „Никола Маринов“, гр. Търговище
1979 – Есенни изложби, Стария град, гр. Пловдив
1974 – галерия „Руски“ 6, гр. София
1969 - галерия на ЦДНА, гр. София
1967 - галерия „Никола Маринов“, гр. Търговище

„Изкуството на Васил Вълев е истинска притча за реализма – за неговата неповяхваща актуалност, неговата неизчерпаема многоликост.

Наричат го лиричен художник. Истината е друга – той е изцяло в суровата покъртителна драма. Особено в творбите с композиции на човешки фигури. Това са хора, стъпващи върху гола земя и изцяло обречени на нея – във всеки миг, уловен от автора, във всяко състояние. Но драмата не извира само от израженията на лицата. Тя е в колорита – приглушен, потъмнен, за да стигне до тътнещите дълбочини на чувството. Драматизмът е в основата и в сърцевината на пейзажите на пейзажите на проф. Вълев – в енергичната нагънатост на планинските силуети, в резките стръмнини, в гърчовете на клоните на дърветата...

Същото се долавя и в натюрмортите на художника – в тях предметите губят битовите си предназначения, за да се превърнат в живописни образи, подчинени на творческия замисъл, който при този автор е винаги драматичен.

При Васил Вълев, драмата е внушение, а не сюжет. И тук сe заприда нишката на възможностите на реалното – не безконечно като космос, а като живот, който е непосредствено около нас и в който ние самите участваме.“

Йордан Янков – поет

„Изкуството на Васил Вълев е подчинено на цвета във всичките му измерения – от декоративно петно до наситени и сложни нюанси. Той принадлежи на поколението художници, което имаше нелеката задача да европеизира съвременното българско изкуство в периода на соц-реализма. В жанрове като натюрморта и пейзажа, определено стоящи по-ниско в изобразителната йерархия, тези художници въвеждат емпирично цветовата система на френската Парижка школа, немския експресионизъм, на италианската Нова вещественост. Тяхна е заслугата за пластичните бунтове на поколенията художници от осемдесетте и деветдесетте години, които вече са имали основата, върху която да стъпят и заедно с това да се съпротивяват.“

Милена Блажиева - изкуствовед