„Софийски улици" - изложба на Живка Маринова и Мария Райчева

◊ ИЗЛОЖБАТА

Галерия "Астри"

представя

Живка Маринова и Мария Райчева

„Софийски улици"

живопис

13 март – 14 април 2018

Вернисаж: 13 март, вторник, 18.00-20.00

Уважаеми приятели на галерия "Астри"!

През пролетния изложбен сезон ще Ви представя цикъл от 4 изложби, групови и самостоятелни. Всички те са посветени на България.

България днес, такава, каквато е в урбанистичните и природни пейзажи на художниците. България, през творчеството на едни от най-талантливите и емблематични имена в Новата история на съвременното българско изкуство, както и техните най-млади потенциални наследници в бъдещето.

Първата изложба е „Софийски улици" на Живка Маринова и Мария Райчева.

Сгради (блестящи или порутени), дворове (подредени или съсипани), улици (с повече или по-малко дупки), преминали през очите и сърцата на Мария и Живка…

Сюжетите за тази съвместна изложба са навсякъде около нас, вдъхновяващи, често – угнетяващи. Но ако опитате мислено да излезете от ролята на жител на София и я погледнете с очите на пътешественика, осъществил мечтана дестинация, ще усетите просветление и лекота. Впрочем, това е усещането в мен, когато разглеждам платната на Мария и Живка за настоящия софийски цикъл платна; креативността им предизвиква собствената ми естетика. Което, в крайна сметка, се доближава до определението за изкуство.

И ако приемем, че изкуството е отражението на живота, би трябвало да изпитаме огромно удовлетворение от времето и начина си на живот, да бъдем изпълнени с оптимизъм и вяра. Защото създаваното от българските художници, без съмнение, е значимо и стойностно.

По-долу Ви предлагам част от разсъжденията на критика Марияна Аврамова за изкуството на Живка Маринова и Мария Райчева:

„Това са автори от едно поколение, от една школа, възпитани и развили се във времевия и интелектуално-естетически стил на един кръг при едни от най-силните педагози. Школа, активно определяща художествения живот в Българи, школа с добра подготовка и имидж. За някои критици това ще е придвижване по линията на отъпкана пътека. С пълното съзнание, че човек е едно цяло с това, което е било преди, и с мисълта, че понякога е трудно да запазиш собствения си облик пред авторитети, виждаме, че авторките са се откъснали от тях. Те носят от уроците на своите преподаватели и се развиват в своя посока, говорят на разбираем естетически език, с разпознаваеми естетически категории. Всяка има своите самостойни акценти, усет, находка, динамика и темп на развитие. Всяка от тях открива по нещо ново. В този смисъл са разнообразни и търсещи. Всяко едно определение за някоя тях би могло да важи със същата сила и за всяка друга.

Тяхното изкушение е пейзажът, един сравнително свободен жанр, който създава условия за импровизация и експеримент. С него емоционалните регистри, които авторът може да сподели с платното са неизчерпаеми, използването на художествения език и изразните средства също. Пейзажът създава огромни възможности за познание, но и за себепознание и себеизява.

Да, творбите им имат пейзажна основа, но това е само повод. Ясно е, че тук не става дума само за пейзаж, той е само предизвикателството, което кара или служи за изразяване на чисто емоционални състояния. Посланието се постига индиректно, опосредствано. Жанрът е само физическа среда, пространство за протичащите инсайт процеси, отражение на авторовите желания.”