„Нюанс” представя новото поколение „Newance” в изкуството

Какви посоки поема съвременното българско изкуство в творбите на 20-40-годишните художници? Ако се питате какъв е отговорът на този въпрос, може да си сверите часовника като разгледате изложбата на финалистите от втория конкурс за съвременно българско изкуство в столичната галерия „Нюанс”. Тази година в конкурса са участвали 120 души, от тях на финала са останали 20. Веднага трябва да кажем, че стиловете и техниките са най-различни, но изненадващо не преобладава абстрактното или стрийт арт изкуство например, както биха предположили мнозина. Палитрата от техники включва класическа живопис, вариантите на графиката - офорт и най-сложната - мецотинто  (гравюра върху метал, при който образът се създава, като се извежда от тъмно към светло), акрил, смесени техники, колаж, фотография и дигитален принт. Има и две скулптури – впечатляващата металопластика на Мартин Митев „Процес”, която веднага може да си представим в голям мащаб, и по-минималистичната, с чувство за хумор - „Попътен вятър” на Валентин Митев от дърво и камък (отличена с трета награда).

Ако оставим настрана техниките, то трябва да се отбележи, че една от най-концептуалните работи в изложбата е „Черен пейзаж” от Благица Здравковска. Не случайно именно на нея е отредено първо място. Основната част заема сиво-черни геометрични форми, които напомнят погледната отгоре планировка на някакъв квартал в град. Структурата сякаш е направена от чакъл с тъмни примеси, като настилките, върху които се полага асфалт. Навява мисъл на мрачен индустриален пейзаж, но разбира се „нарисуван” с изразните средства на ХХI век. При по-детайлно вглеждане обаче се забелязва, че тъмната структура е изработена от плътно сбити изсушени и нарязани на ситно листа. Личи едно вградено парче от кора на дърво и стрелкащо се изсушено стъбло на растение. Естествените материали веднага разкриват второто ниво на творбата и нейния подтекст – как урбанизирането задушава природата, превръща я в сива пепел и вече само някои остатъци далечно ни напомнят за първообраза на тревите, цветята, дърветата и т.н. Наистина впечатляващо! Изразните средства сродяват „Черен пейзаж” на Благица Здравковска с течението ленд арт, както отбелязват галеристите на "Нюанс", още повече, че авторката е използвала за основа врата на стар шкаф и по този начин е вдъхнала втори живот на вече употребявана вещ – основно верую на това течение.

Второто място в конкурса е отредено на трите „Натюрморт”-а (дигитален принт) на Нора Ампова – една поетична елегия за красотата на естествените неща от природата, в случая - декоративната тиква. Извитата дръжка на всяка от тиквите напомня на елегантно извита дълга шия на лебед. Фин рисунък и топъл колорит отличават тези творби.

Наистина невъзможно е да се спрем подробно на всяка творба, затова само ще щрихираме някои от тях. Точно е наблюдението на Мария Стефанова, която е изобразила „Долно Камарци в ЕС” по следния начин – разграден двор на старо училище, солидната навремето сграда на школото се руши, игрището на двора е обрасло с трева, но по средата е монтиран супер модерен фитнес уред. Да, наистина каква ирония на днешното време. Сходно по размер е и живописното платно „Към върха” на Силвия Ганчева – изобразяващо изкачване на човешка фигура по сипеите на планината. Впечатляващ пример за абстрактна живопис, с много точен колорит ни дава „Усещане” на Станка Атанасова.

Двете представени графики - „Плаващо съзнание” (офорт) на Зоран Мише и "Glory" (мецотинто) от Васил Ангелов също правят силно впечатление със своето майсторско изпълнение, внимание към и най-дребния детайл и концептуалност.

Счупените спомени от миналото е онагледила с наистина счупено стъкло (залепено със смола) и разтичаща се нажежена до жълто и ярко зелена боя Десислава Пенева в своята картина „Минало”. Вулканичната лава направо се излива от „Етна” на Деница Аврамова, много емоции издава портретът на жена „Artful” на Анна Мария Малчева. Сякаш инспирирана от творбите на Ван Гог (с неговия колорит и черните контури на предметите), както и от класиците от 20-30-те години на ХХ век е „Интериор” на Ана Костова.

Накрая може да се каже, че напълно в духа на темата на тазгодишния конкурс „Newance” (игра на думи, с намек към английското „new“ – „ново“) галерия „Нюанс”, която представи през изминалите три години от своето създаване много нови имена, с тези финалисти подобаващо отбелязва своята трета годишнина.