Изложби

Още един прозорец към душите

Възпоменателна изложба на Мила Милчева (1934-2014) в ХГ „Владимир Димитров Майстора” в Кюстендил

Още един прозорец към душите

На сн.: Откриването на изложбата в ХГ „Владимир Димитров-Майстора в Кюстендил – от ляво надясно: Директорът на галерията Валентин Господинов, директорът на Гьоте институт в България Енцио Ветцел, преводачка на института, Асен Милчев – племенник на художничката Мила Милчева.

 

След успешната възпоменателна изложба на Мила Милчева „Прозорец към душите”, състояла се преди около две години в „Тауерс галери” в София, в края на миналата и началото на настоящата година  художничката отвори още един прозорец към душите на своите модели  в галерията „Владимир Димитров-Майстора” в родния си град. Събитието се осъществи с подкрепата на Гьоте-институт у нас, тъй като житейският и творчески път на художничката е разделен почти поравно между България и Германия. И тъй като тя е сравнително малко позната у нас, ще си позволя да я представя съвсем накратко.(Повече за нея и нейните творби можете да научите от материала „Мечтите на селската даскаличка” в бр.11/2015 и в Артзона в бр. 1/2016 на LiterNet).  

Биографията й е като в приключенски роман: ранна загуба на бащата офицер, герой от три войни, но несправедливо обвинен, осъден и екзекутиран от т.н. Народен съд, пълна конфискация на имуществото и политически репресии срещу цялото й семейство, няколко пъти й отказват да я приемат в Художествената академия, въпреки отлично издържаните приемни изпити, а след като най-накрая се добира дотам, само след две години по повод на Унгарското въстание през 1956 г. я изключват по политически причини. След като загубва още два семестъра, я "възстановяват" след личната намеса на партийния вожд Вълко Червенков, пред когото тя смело се защитава при случайна тяхна среща в една художествена галерия. През 1961 г. се дипломира с оценка „отличен с похвала". До 1968 г. печели редица конкурси и осъществява  украсата на големи архитектурни обекти у нас (награда на Съюза на архитектите през 1967 г.).

Многостранният й талант се изявява и в областта на живописта и особено на портрета. Но след редица творчески разочарования в борбата й срещу политическите неправди и безполезни опити да изплува от блатото на така наречения „социалистически реализъм, Мила Милчева поема рисковете на емиграцията. Бяга на Запад през „зелената граница,” с риск да я хванат и върнат в България с окови на ръцете. Установява се в Мюнхен, където намира благоприятна почва за творческо развитие и се утвърждава като самобитен творец, свързан завинаги с корените си. Изгражда изключително успешна кариера на свободен художник и доцент по рисуване, портрет, живопис, стенопис във Фолксхохшуле (своеобразен свободен вечерен университет за хора от различни възрасти). За над 35-годишната си ползотворна преподавателска дейност е отличена със „Златната игла” – висока педагогическа награда в Бавария. През 1974 г. скорошната емигрантка от България печели конкурс измежду десетки германски и други европейски художници – за монументална украса на новопостроено модерно училище, обявено по-късно за най-красивото в цялата провинция. Друга нейна конкурсна стенописна творба от 1981 г. краси болницата в престижния квартал „Богенхаузен” в баварската столица. Голямата й професионална любов си остават маслените бои. Тя потвърждава уменията си на изключителен майстор на портрета (особено на детския). Мила Милчева редовно участва в Общогерманските художествени изложби, като нейни произведения печелят награди на тях. Тя изгражда свой собствен стил, наричан от критиката „монументална портретна живопис” или „портретна живописна композиция”. Междувременно започва да използва и смесена техника, при която по подобие на старите майстори включва в работите си златен варак. (Такива образци са представени и в настоящата изложба).

В немското списание Мюнхен Мозаик пишат за нея: Стилът й очарова и възхищава ценителите, които не могат да разпознаят веднага, че под изящната плът на лицата има многобройни пластове на четката, пресъздали един пречистен образ.Тази стилизация се е осъществила след детайлно проучване на модела, при което художничката се е докоснала с ръката на проникновението до неговата душевност. Така образът върху платното става вечен, трансцедентален, извън времето,  някак си космически обоснован.

Родената в България художничка прави впечатление на чуждестранната публика и с това, че има силно чувство за подбрана цветна композиция, повлияно от народното изкуство в нейната родина. Изразената цветова хармония е важен фактор в картините й. Тези констатации можаха да направят и посетителите на изложбата в кюстендилската галерия.  

ПРОЗОРЕЦ КЪМ ДУШИТЕ е изложба, на която от една страна могат да се видят портрети, надминаващи представата за класическите образци, а от друга страна, са показани и малки картинки – илюстрации към детската THE OWL BOOK (Книжката на бухала), плод на дългогодишното приятелство и творческо сътрудничество между художничката и световноизвестния славист и българист професор д-р Томас Бътлър (1929-2014) от Харвард, под чиито кратки стихчета на английски език са изобразени своеобразните портрети на героите животинки в нея. Те са като прозорец към детската душа. Кой в наши дни рисува илюстрации с маслени бои? Тези картинки са вдъхновени от стенописните пана от украсата на модерното училище в Мюнхен, за което вече стана дума. А Книжката на бухала (издателство Безсмъртни мисли, София, 2000 г.), като образец за изящна илюстративна и полиграфическа изработка, заема място и във  витрините на мюнхенския замък Блутенбург, където се намира най-голямата детско-юношеска библиотека в света.

Художественото наследство на Мила Милчева включва произведения в областта на монументалната и битовата керамика, живописта и портрета, стенописа, графиката, оформлението на книги… Нейните портрети (най-много на деца) красят десетки домове в Германия и други европейски страни. Тя е дългогодишен член на Съюза на свободните немски художници и е включена в различни издания на енциклопедичните справочници Who is who? за най-известните в областта на културата и изкуството личности в новата си родина. Макар и посмъртно, част от нейното наследство вече стана достояние и на българските почитатели на изкуството, а някои от картините й ще останат във фонда на галерията „Владимир Димитров-Майстора”.   

 

Автор: Асен Милчев
03.02.2018 г. 14:35
Посетено: 661
Линк към публикацията:
http://kulturni-novini.info/sections/2/news/27091-oshte-edin-prozorets-kam-dushite