"Уютни дистопии" - изложба на Лъчезар Бояджиев

Лъчезар Бояджиев, "Нов-открит флаг за липсваща страна", 2018, обект, тъкан, бродерия, 35 х 60 см, тираж 5 + 2 AP

◊ СЪБИТИЕТО

SARIEV Contemporary, Пловдив 

има удоволствието да представи

„Уютни дистопии", първа самостоятелна изложба на Лъчезар Бояджиев в галерията, в която ще бъдат представяни непоказвани досега творби на автора, създадени между 2004-2018 година. 

Изложбата ще се открие на 2 февруари и ще продължи до 24 март 2018. 

„Уютни дистопии" се организира в контекста на ретроспективната изложба на художника в Софийска градска художествена галерия – „Лъчезар Бояджиев. Sic Transit Media Mundi (Настоящето е прекалено късо и доста тясно)", която ще бъде открита в средата на февруари 2018 година. 

Лъчeзар Бояджиев е един от художниците с най-голямо влияние върху сцената в България. Неговите участия в групови артпроекти, кураторски инициативи, образователни курсове, дискусии, статии оставят уникална и трайна следа върху художествената ни сцена. Първата му самостоятелна изложба в галерия Sariev Contemporary – „Уютни дистопии", е нова гледна точка на автора по теми, които го вълнуват отдавна – градовете и териториите.

По отношение на изложбата авторът споделя: „Уютни дистопии" препраща към такива визии за града, и по презумпция за света, които го правят малко по-поносим за живеене,въвеждат минимум уют там, където той е липсвал или отдавна е изчезнал... Моите работи предлагат „поправки" или добавки, предложения и напътствия към избрани градове, с които ме е свързал живота, с конструктивен, урбанистичен, инженерен или просто ментален характер. Те са леки и „скромни" като идея, но радикални като ефект предложения; те са утопични поради нереализуемостта си, но съвсем реални в разумността си предложения за социална промяна без жертви!"

По думите на Яра Бубнова някои от творбите в изложбата демонстрират как Бояджиев иска да направи по-комфортен живота в онези градове, които са пре-употребени от международната артколегия: „На Венеция ѝ трябва метро!", 2007-2018; „На Касел му трябва летище!", 2007-2018. В друга от рисунките е заложена възможността да се реши проблемът на Йерусалим – конфликтният град е клониран, а клонингите са разположени по вертикала („На Йерусалим му трябва да се рее в небесата!", 2008-2018). Или, както уточнява художникът, "За да се решат проблемите на града и хората, които живеят там, е нужно „светите места" да се отделят от нормалния град [...], като сакралното служи,за да пази дебела сянка на земното".

В друга творба от същата серия, Бояджиев утроява Айфеловата кула („На Париж му трябва рестарт!" (2004-2018), предлагайки решение за туристопотока.

Авторът пояснява своите творчески интенции, залегнали в изложбата: „Художниците все се опитват да въ-образят света, а въпросът е да го при-у-ютят", както е в живописния колаж „Joie de Vivre/Жизнерадост", 2017, където жълтия цвят „е като слънце, станало плаж или вода или нещо друго ужасно топло и уютно", уточнява Бояджиев.

Идеята за уют е допълнена и от печката, разположена в средата на пространството („Вечен припек", 2018), както и златистият „Нов-открит флаг за липсваща страна" (2018), които създават „нещо като двойна утопия на мечтаното, целяща да внуши идеята за уют и топлота във все по-невъзможния за живеене свят, в който хората все повече се разделят и като че ли забравят за прости неща като „вечния припек", който всяка утопична идея ни внушава поне на ниво метафора", пояснява авторът.

◊ ЗА АВТОРА

Лъчезар Бояджиев (р. 1957) е завършил Националната художествена академия в София през 1980 г. Един от най-влиятелните съвременни български художници, в работата си той се интересува от лични интерпретации на обществени процеси, от интеракцията между частно и публично, от градската визуалност и от света днес, разположен между утопията и дистопията. Неговата медия са инсталацията, фотографията, рисунката, обектът, текстът, видеото и перформативните лекции.

Някои избрани изложби на автора са: индивидуалните „Места на мъдростта", Галерия ИСИ София (съвместно с Отворени изкуства – Пловдив, 2016); „Не съм библиотечен художник", SALT, Истанбул (2013); „Художник в депото" от серията „Другото око", СГХГ, София (2010); груповите през 2016-17 „Economize", Музей „Лудвиг", Будапеща и „Симптоми на обществото", Гуангдонг (Гуангжоу) и Жежианг (Жежианг Шенг) Музеи за изкуство, Китай; през 2016 „Студен вятър от Балканите", Музей „Пера", Истанбул; „С главата надолу: домакинстване на критиката", Музей за съвременно изкуство, Белград и „Ниско-бюджетни утопии", Модерна галерия, Любляна; през 2015 „Наопаки", Градска галерия, Любляна; „Граматика на свободата", Музей за съвременно изкуство „Гараж", Москва и „Изкуство за промяна", СГХГ, София; през 2014 „Несъгласие", ЦСИ „Баня Старинна", Пловдив; през 2013 „Икономика и изкуство", MOCAK, Краков, Полша; през 2012 „Най-добрите времена, най-лошите времена", Първо биенале, Киев и „Окото само себе си никога не вижда", Второ биенале, Екатеринбург, Русия; и през 2011 „Глобалното съвремие", Център за изкуство и медии (ZKM), Карлсруе, Германия. Авторът е член-основател на ИСИ - София.