Коледна изненада с магическия реализъм на Атанас Мацурев

Столичната галерия „Нюанс” размести графика на своите изложби, за да успее да открие преди Коледа експозицията „Рисунки” на признатия майстор на акварела Атанас Мацурев. Жестът към ценителите  е двоен, защото този път виртуозът изненадва своите почитатели не с акварели, а с монохромни, черно-бели творби. Но във всичко останало той остава верен на себе си. Художникът отново търси възвишеното и красотата в простичките и обикновени на пръв поглед  неща, като в напуканата фасада на стара къща, в поле, покрито със сняг или в клонче с ябълки. Истинска поезия на делничното, поднесена изключително деликатно и проникновено, така че те кара да се вглеждаш дълго в рисунките и накрая да се  замислиш – това ли са истинските неща в живота? Да, може би вечните стойности се крият наистина в просторното бяло поле, покрито със сняг („Снежни поля” I и II), където с пълни гърди можеш да вдишаш кристално чистия въздух и да усетиш миризмата на мократа трева и земя. Или в красотата на бавно течащата река с папури и тучните дървета и трева, обрасла брега й. Или в гърба на хубава жена, която спокойно спи на леглото пред теб. Все изконни ценности, за които си заслужава да си спомним в навечерието на Рождество Христово. Така Атанас Мацурев и галерия „Нюанс” ни поднасят един незабравим урок, който дори може би не е бил и търсен предварително.

Любопитно е, че с тази поредна изложба се вижда как художникът продължава да експериментира с нашето възприятие. Не случайно стилът му е определян като „магически реализъм”. На пръв поглед неговите предмети, пейзажи и хора изглеждат хиперреалистични и обикновени, но при повторно вглеждане става ясно, че те не са огледално, фотографско възпроизвеждане на действителността. В тях се усеща „още нещо”, някаква невидима поетичност (може би романтика) и меланхолия, някакво обобщение, които лекичко те повдигат над видимото и неусетно те извисяват. Точно това наричаме дуенде, което го има само в истинското изкуство.

И още нещо - всичките 18 творби (нарисувани с туш, въглен, черен акварел, графика и смесена техника) са черно-бели, но при по-дълго вглеждане в тях сякаш започваш да виждаш цвят. Сигурен си, че виждаш руменината, покрила половината от зрелите ябълки („Ябълки”), кафявия цвят на старото, напукано кожено яке, което самотно виси на закачалка („Спомен”) или синьото и бялото, с които е боядисана лодката, закотвена на брега („417”). Или пък нюансите на бялото – от жълто, към светло кафяво в снега на полята и чувството за простор, същите каквито ги има в акварелите на Константин Щъркелов. Точно това внушение за цвят е била една от главните цели на автора, признава самият той. „За мен тази изложба е експеримент с монохромната, черно-бяла техника. Интересно ми е да я разработвам и дотолкова да вникна в този начин на рисуване, че да се видят цветовете”, разказва художникът. И добавя: „Искам да покажа, че красотата я има навсякъде. Дори и в на пръв поглед най-обикновени неща.” И го постига.