Националният литературен музей представя изложбата „Венец за българката“

По повод 190-годишнината от рождението на Петко Славейков, на 16 ноември 2017 г. в 17,30 часа, в къща музей „Петко и Пенчо Славейкови” (София, ул. „Г. С. Раковски” 138) Националният литературен музей ще представи изложбата „Венец за българката” – фрагменти от богатата етнографска колекция на семейство Славейкови.

В откриването ще вземат участие доц. д-р Катя Станева, изследовател на българската литература и култура през Възраждането, преподавател по българска възрожденска литература в СУ „Св. Климент Охридски”, доц. д-р Анни Кирилова от ИЕФЕМ – БАН, етнограф, изследовател на българската фолклорна традиция и проф. д-р Лизбет Любенова от Института за исторически изследвания към БАН – лектор по историография, църковна история и право, нова българска история.

Своя творба, посветена на Петко Славейков, ще представи Иван Есенски, поет и есеист, изпълнителен секретар на Академията за европейска култура „Орфеева лира“.

Режисьорът Сергей Комитски ще представи сцена от своя пиеса, посветена на Петко Славейков.

Главният редактор на в. „Български лекар” д-р Тотко Найденов ще отправи интересно предложение, свързано с Дядо Славейков и неговата рождена дата.

На откриването ще участват и възпитаници на Детско-юношеския фолклорен ансамбъл „Изворче” към Националния дворец на децата с ръководител Петя Букурещлиева. Ансамбълът е носител на златни медали от фестивали в Бидгошч - Полша и „Радостта на Европа“ – Белград и е посланик на българския фолклор, музикално и танцово изкуство по света.

Изложбата ще бъде експонирана в Славейковия дом до 20 декември 2017 г.

Петко Рачов Славейков (1827–1895) е възрожденски деец – учител, поет, фолклорист, преводач и публицист, издател, политик от Либералната партия, борец за независима българска църква и за национално освобождение.

Издава „Смесна китка“,„Песнопойка“, “Басненик“ (1852, Букурещ), поемата „Изворът на Белоногата“ (1873), учебници и учебни помагала, участва в първия превод на Библията на български език. Издава и редактира вестниците „Гайда“ (1863–1867), „Македония“ (1866–1872), „Целокупна България“(1879), „Независимост“ (1880–1883) и „Търновска конституция“ (1884); първото женско списание „Ружица“(1871), първото списание за деца „Пчелица“ (1871), списание „Читалище“ (1872–1873) и др.

Етнографската сбирка на Петко Славейков е съхранила за поколенията изящни образци на българската шевица от края на XIX – началото на XX в. от почти всички български земи – Тревненско, Дупнишко, Софийско, Плевенско, Асеновградско, Хасковско, Ловешко, Русенско, Трънско... Голям е броят и на етнографските материали от Струга, Воден, Дебър, Охрид. Изключителна ценност представляват експонатите, участвали в Цариградското изложение през 1873 г. Сред тях са: женска сватбена носия, подарена на Петко Славейков от жителите на Воден; ковьор, съставен от 9 старинни колана от Плевенско, покривки, килими и възглавници, съшити от оригинални български ръкоделия.

Интересът към фолклора и любовта си към народната шевица Петко Славейков предава и на своите наследници, които продължават традицията за събирането и опазването им.