Изложби

"Великата и проклетата Октомврийска революция" в ИСИ - София

8 септември – 7 октомври 2017, Галерия ИСИ

"Великата и проклетата Октомврийска революция" в ИСИ - София
Видеото на Деймантас Наркевичюс „Веднъж през XX век“ (2004) е мотивирано от ТВ репортажа за демонтирането на статуята на Ленин във Вилнюс през 1991 г.


◊ СЪБИТИЕТО

Институтът за съвременно изкуство - София
представя

Великата и проклетата Октомврийска революция
(визуални бележки)

Куратор: Яра Бубнова

8 септември 2017 – 7 октомври 2017
Откриване – 8 септември (петък), 18.00 ч.

Посланието на изложбата е формулирано в нейното название. Посветена е не само на противоречивостта на това глобално по значение историческо събитие, каквото е Октомврийската революция в Русия през 1917 г., но засяга и проблемa на историческата памет на революцията като цяло. Променят ли дистанциите във времето, новите оценки, политическите анализи и историческите подробности начина, по който „виждаме“ самото историческо събитие? В известен смисъл, изложбата е за иконофилията и иконоклазма в най-новата ни история, за това, как образът влияе на представата ни за нея, как борбата с „образите“ променя или не успява да промени историческите представи.

Няма как мащабът на идеите на Октомврийската революция и най-вече влиянието им върху последвалите 100 години да се надцени, нито да се побере в рамките на една експозиционна „формулировка“. Затова изложбата се ограничава до образите на революцията и образите на преоценката, особено актуални в нашата география и нейните политически и икономически зависимости от миналото.

В контекста на невероятната полярност на реакциите на съвремието спрямо събитията от 1917 г. – анализиращи и критикуващи, глорифициращи и иронизиращи, сатиризиращи и унижаващи, изложбеният проект разширява рамките на собствено „изложбеното изкуство“ като включва кино и телевизионна документалистика.
Художественият филм „Октомври“ (1927) на Сергей Айзенщайн – едно от най-мощните до днешен ден пропагандни произведения, определящо как „изглежда“ Октомврийската революция, е в диалог с видеодокументацията на редовното годишно публично четене от желаещите на имена на жертвите на сталинския терор пред сградата на КГБ в Москва – Денят на паметта на жертвите на политически репресии.

Квинтесенцията, по мнение на куратора, на основните придобивки на Революцията – равенството, е представена от едноименния пърформанс „Равенство“ (1998) на Елена Ковилина, както и от видеото „Строители“ (2005) на групата „Что делать?“. В него се говори за единствената възможна днес реализация на утопията за равенството – в рамките на арт-група.

Анимацията на Теодор Ушев “The Tower Bawher” (2006) е базирана върху идеите и изкуството на конструктивизма, а названието й прилича на игрите на ОБеРИу – литературната група от 1927-31 г. Обединение на реалното изкуство. С революцията в изкуството, с идеите за комуналност и общност, и просто заради символичния смисъл на акцията, в изложбата присъства „Черен квадрат на Червения площад“ (1992) на групата Ирвин.

Откровената сатира в „Ленин и девойка“ (2003) на Магда Тотова превръща отношенията с тиражираната гипсова глава на Ленин във фрагмент от еротичен филм с неговата разпознаваема стилистика.

Видеото на Деймантас Наркевичюс „Веднъж през XX век“ (2004) е мотивирано от ТВ репортажа за демонтирането на статуята на Ленин във Вилнюс през 1991 г. Художникът се връща към образа на победата над социализма години по-късно, заради странния момент на несигурност при разрушаването, оказал се символичен в днешно време.

Необичайният обект на филма на Анна Артакер е колекцията от посмъртни маски, направени от скулптора Сергей Меркуров и намиращи се в неговата къща-музей в Гюмри, Армения. Художничката показва отливките от лицата на реални хора, например – Ленин и Надежда Крупская, Дзержински и Клара Цеткин, Лев Толстой и Валерий Брюсов, Михаил Булгаков и Владимир Маяковски, Сергей Айзенщайн и Георги Димитров. В основата на работата са не само маските, свалени от лицата на мъртвите между 1907 и края на 1940-те г., но и филмът от 1960 г. на участникa във Виенския акционизъм режисьора Курт Крен. Но ако филмът на Крен представя маските в контекста на Леополд Сонди и неговия проективен тест за теорията на съдбата, в който те се противопоставят на снимките на живи хора, Артакер снима единствено маски, не назовава имена – мъртвите, дори и да са били героизирани, са мъртви и са в музей.


Кураторът изразява благодарност на
Анна Артакер; Деймантас Наркевичюс; Група “Что делать?” и специално на Дмитрий Виленский; Група IRWIN и специално на Миран Мохар; Елена Ковилина и Колекцията на Фонд V-A-C, специално на Тереза Мавика; MUSA и специално на Роланд Финк; Теодор Ушев – за предоставяне на работите за изложбата.

Отделна признателност на Калин Серапионов, Димитър Солаков, Кирил Прашков, Лъчезар Бояджиев и Недко Солаков, чието съдействие направи тази изложба възможна.

* * *
Галерия ИСИ, бул. "Васил Левски" 134 (вход откъм ул. "Екзарх Йосиф")
Работно време: вторник-събота, 15.00-19.00 и по уговорка
За контакти: info@ica-sofia.org, iaraboubnova@gmail.com,
т. +35928466261, +359889499465
www.ica-sofia.org

Автор: ИСИ - София
06.09.2017 г. 16:07
Посетено: 1103
Етикети: изложба, Институт за съвременно изкуство, ИСИ София, Октомврийска революция, визуални бележки
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/26261-velikata-i-prokletata-oktomvriyska-revolyutsiya-v-isi-sofiya