Изложби
Изложба на Тодор Панайотов (1927-1989) в галерия „Средец”
Непоказвани платна и рисунки
◊ СЪБИТИЕТО
Галерия "Средец"
представя
Тодор Панайотов (1927-1989)
Непоказвани платна и рисунки
22 февруари - 14 март 2017
Галерия "Средец"
Министерство на културата
бул. "Ал. Стамболийски" 17
Откриване: 22.02.2017, 18.00 часа
По повод на 90-годишнината на големия български художник Тодор Панайотов (1927-1989), галерия „Средец” към Министерството на културата представя изложба на негови рисунки и платна.
Работите, включени в колекцията, са собственост на семейството и в голямата си част се показват за пръв път.
Една от знаковите фигури на българската графика, Тодор Панайотов е новатор, чието изкуство не само оставя траен отпечатък върху съвременната ни визуална култура, но заслужава да бъде преоткривано от всяко ново поколение.
В изложбата ще бъдат представени 15 непоказвани платна от последните години на художника и по-малко познати рисунки. В този последен период все по-често доминантата е живописна. В сравнение с печатната графика, процесът е по-динамичен и волен. За историците на нашето изкуство Тодор Панайотов ще остане една от най-представителните фигури, обновили художествения език през 60-те години. Тогава той създава емблематични за времето и за цялата българска графична школа творби. Но в тази изложба няма да бъдат показани класическите офорти, многократно публикувани и награждавани на международни биеналета на графиката през 70-те и 80-те години. Пределната лаконичност във фигуралното, почти аскетичната предметност продължават да звучат съвременно, извън моментна естетическа „мода” без компромиси.
Думи за художника:
С родови корени в българската история, откъдето беше изнесъл не само топло чувство към земята ни, но и възрожденска почит към баща и прадеди, Тодор Панайотов идва в българското изкуство в трудно и преломно време – втората половина на 50-те години. Дар на съдбата е, че има за учител Илия Бешков – голям художник и мъдрец. Пак съдбата го събира в ателиетата на Художествената академия с другари - Христо Нейков, Борислав Стоев, Златка Дъбова, Жана Костуркова, Михаил Петков, за да преодолеят заедно догмите на соцреализма и внесат свеж полъх в българската графика. За историците на нашето изкуство той ще остане една от най-представителните фигури, обновили художествения език през 60-те години. Тогава той създава емблематични за времето и за цялата българска графична школа творби.
***
Пределната лаконичност във фигуралното, почти аскетичната предметност правят образите да звучат като метафори. Търсенето на вътрешните оси на нещата – в противовес на видимото, напрежението да се улови същността във форма, а оттук склонността към геометризиране на обемите и ритмизиране на фигурите, са атрибути на модерното изкуство. Но при Тодор Панайотов те имат и личен аргумент – своеобразна чувствителност, нагласа към поетичното структуриране на образа. А нали именно то – поетичното - е максимално пресовано. Нека не подценяваме емоционалната среща със света. Потопим ли се в атмосферата на тези графични листове, ще открием следите на толкова вълнения – ще доловим носталгични струни и молба за радост, мимолетни тържества и стихии от отчаяние, целия човешки спектър – свидетелство за интензивен психичен живот.
***
Увлечението по рисунката, през последните му години все по-често с живописна доминанта, не противоречи на казаното и съществено допълва представата за автора. Тук той се отдава всецяло на образната стихия. В сравнение с печатната графика процесът е по-динамичен и волен. Може би жестът придава внушителност на тези рисунки, а припламванията на цвета в приглушените хармонии усилва техния драматизъм.
***
У Тодор Панайотов характер и независим дух съжителстваха с мащаба на една дарба, за която беше трагична потребност и трагична невъзможност да се изрази в пълнота. Той носеше в себе си жажда за простор, за висини и скорости, каквито не намираше у нас – сред местните нрави, представи и темпове. Диапазонът на неговата личност се разкриваше в общуването му с имена и личности от друг ранг. Присъствието в тукашното обществено пространство го изправяше пред изпитания, но човешката и творческа дълбочина му даваше сила да надмогне компромиса.
Откъси от студия на Доц. Ружа Маринска към каталози, издадени за Тодор Панайотов: 2009 г. /СБХ, 2014 г. /Национален фонд „13 века България”
◊ ТОДОР ПАНАЙОТОВ
. 27 април 1927 Роден в София.
. 1947-1953 Следва в Художествената академия, специалност „Илюстрация”. Дипломира се при проф.Илия Бешков.
. 1953 Първо участие в ОХИ с илюстрации към „Записки по българските въстания” от Захари Стоянов.
От втората половина на 1950-те години влиза в художествения живот. Участва активно във всички ОХИ в България и в редица международни графични изложби: Сао Пауло (1963, 1967, 1971, 1973), Краков (1966, 1968, 1970, 1974, 1984), Флоренция (1970, 1972, 1974), Любляна (1971, 1973), Лугано (1960), Буенос Айрес (1968) и мн. др.
. 1958 Художник на филма „Отвъд хоризонта” на Захари Жандов.
. 1959 Участва в Международното младежко биенале за изобразително изкуство в Париж.
. 1961 Участва в Първата изложба на младите художници в София. Литографията “Глава” е удостоена с първа награда.
. 1963 Първо участие в международната изложба на книгата (IBA) в Лайпциг.
Получава бронзов медал за илюстрациите си към „Под игото” от Иван Вазов. По-късно илюстрира „Епопея на забравените” от Иван Вазов (1977), „Разкази” от Йордан Йовков (1980), „Стихотворения” от Христо Ботев (1981) и др.
. 1970 Едномесечен престой в Индия.
. 1972 Първа самостоятелна изложба „Рисунки от Индия” в галерията на бул.”Цар Освободител”6 в София.
. 1973 Самостоятелна изложба в галерията на ул. „Раковски” 125
. 1974 Посещава Испания.
. 1976 Два месеца в Cite des Arts, Париж, където представя самостоятелна изложба.
. 1978 Самостоятелна изложба, показана в художествените галерии в Сливен и Русе.
Изложба в Стария град – Пловдив.
. 1981 Самостоятелна изложба „Графика и рисунки” в галерия „Ам Вайдендам”, Берлин.
. 1981 Съорганизатор и участник в Първото международно биенале на графиката във Варна. Получава Голямата награда. Участва във всички следващи издания на биеналето през 1983, 1985, 1987 и 1989 (посмъртно).
. 1983 Посещава Холандия.
. 1983 Самостоятелна изложба в Дом „Витгенщайн”, Виена.
. 1983 Самостоятелна изложба в рамките на Второто международно биенале на графиката, Варна.
. 1984 Самостоятелно представяне на Есенните изложби в Стария Пловдив.
. 1984 Пътуване в Италия.
. 1987 На „Шипка” 6 открива самостоятелна изложба „Графики и рисунки” – най-мащабната в неговия творчески път. Представя 120 творби – офорти, литографии и рисунки в смесена техника.
. 1989, 24 февруари - Умира в София.
. 2001, октомври-ноември - Голяма ретроспективна изложба в Националната художествена галерия, София
Автор:
МК
Публикация:
18.02.2017 г. 23:10
Етикети:
Посетено:
2032
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/25135-izlozhba-na-todor-panayotov-1927-1989-v-galeriya-sredets