Изложби

"...от гледната точка на... Сами и Ванко"

Галерия 8 на 18 години

"...от гледната точка на... Сами и Ванко"


◊ СЪБИТИЕТО

На 18 юни 2006 г. в 18 часа се навършиха точно 18 години от откриването на първата изложба в ГАЛЕРИЯ 8.

Тогава, в първата обща експозиция, участваха 18 автори, сред които и Ванко Урумов, тазгодишният носител на награда "Варна" за цялостно творчество. 

ГАЛЕРИЯ 8 има честта да отбележи 18-ия си юбилей като представи проекта на Ванко Урумов
"...от гледната точка на... Сами и Ванко"


◊ НЯКОЛКО ДУМИ

Свободата, Санчо…
Свободата не е Декларация, не е Прокламация, Свободата е Състояние,
Свободата е Преживяване.

… от гледната точка на …

В един светъл ден със Сами се разхождахме по крайбрежната ивица – пътека от мидени черупки, обли камъчета, искрящ седеф и какво ли още не. Ние търсехме БАРБАРОНИ.

Нищо прилича на Нещо.
Нещо прилича на друго Нещо.

                                          Сами   &  Ванко


◊ КОЯ Е САМИ?

Всеки, на когото показвах поканата, първо питаше - Коя е Сами?

Коя е Сами?
Сами е хубава!
Коя е Сами?
Сами е на три години.
Коя е Сами?
Тя казва, че е “Кака” и допълва “Жена”, като пояснение, за да разсее
всякакво съмнение.

Коя е Сами?
Майка й е художничка, баща й е артист.

С Юлиана се запознахме на пленер. С Йосиф Шамли не съм се срещал, но имах удоволствието да го гледам в една постановка на Народния театър. За да го идентифицирам, имах няколко жокера, от които най-силният бe, че прилича на Сами. Разпознах го бързо, защото скечовете, които разиграваше на сцената, удивително ми напомняха за нещо вече познато.

Коя е Сами?
Сами ме впечатли и очарова с откритото си порцеланово лице, с ясния си прям поглед, с категоричното си поведение по някои въпроси и пълната концентрация във всичко, което вършеше.

Един ден Сами сама реши да ми покаже рисунките си. Тъкмо щях да се прибирам в стаята си и тя ми донесе една рисунка, после втора, трета.

Не смогваше да бяга обратно и в ход довършваше някои от произведенията си. Някои листи разкъса на две, от други откъсна ивици и после ги залепи отново като опашки, смачкваше лист на топка и го промушваше с молив в места, известни само на нея, съединяваше по няколко листа с още мокра боя. От време на време ме поглеждаше, за да провери дали съм в играта. Изглежда поведението ми е било задоволително, защото Сами ми подари всичките си рисунки от няколкодневния ни творчески контакт.

Имахме един конфликт, от който се роди идеята за тази изложба.
Сами трупаше мокрите си рисунки върху един стол, а аз ги разстлах на терасата да съхнат. Тя мина след мене, събра листите и ги върна обратно на стола. Аз отново ги разстлах и Сами отново ги събра и тупна на стола – тя просто не искаше произведенията й да се търкалят по земята. Трябваше да търся друго решение.

В стаята си бях разхвърлял свои рисунки и започнах върху тях да слагам листите на Сами. Постепенно покрих това, което не ме задоволяваше в моята работа. Едно след друго, комбинираните табла с повече нейни и по-малко мои рисунки грейваха, за да ми докажат още веднъж, че половин век не ми бе достатъчен, за да постигна свободата, която едно дете в определен момент априори носи.

Бих могъл да нарека тази изложба:
Малък разказ за едно дете, което обича да рисува.

Не става обаче въпрос за феномен.
Рисунките на Сами не изобразяват нищо, за това нямат надписи. На лице е артефактът със своето послание, което обаче не подлежи на обяснение.

Коя е Сами?
Аз съм Ванко Урумов.
Автор:
Бо Стат
Публикация:
21.06.2006 г. 09:57
Посетено:
413
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/2470-ot-glednata-tochka-na-sami-i-vanko