Село на индивидуалности. Реконструиране на българското село 2016

◊ СЪБИТИЕТО

Втори фестивал за стенна живопис "Старо Железаре" 2016

Село на индивидуалности
Реконструиране на българското село 2016 / Изкуство за социална промяна

Откриване на изложбата: 30 юли 2016 г. от 18:00 часа

Фестивал на толерантността, мултикултурата, миграцията, метаморфозите и това, което би могло да бъде действителност.


◊ ЗА ПРОЕКТА

Тази година, през юли, ще се проведе второто издание на Фестивала на муралите (стенописи) в село Старо Железаре. Фестивалът е под наслов „Село на индивидуалности / Изкуство за социална промяна“. Миналото лято бяха създадени около 40 картини по стените на селото, представящи местните хора в компанията на известни личности от политиката и културата.

Проектът е иницииран от артистичният дует Катажина и Венци Пирянкови, живеещи постоянно в Познан. Това е следващата стъпка на стартиралата през 2013 г. инициатива „Ревитализация / Обновяване на българското село“. И през тази година, артистичните дейности в Центъра за съвременно изкуство „Пирянков“ ще бъдат под формата на Фестивал на муралите. През целия юли месец група млади творци от Полша, най-талантливите студенти от Школата по рисуване „Венци“, ще рисуват картините си по стените на оградите и къщите в родовото село на Пирянкови. През целия месец селото ще бъде обгърнато от празничния дух на изкуството.  Хората, нарисувани един до друг, най-вероятно никога не биха се срещнали, но чрез изкуството, срещата на различни култури и далечни един от друг светове става абсурдно възможна. Изчезва изкуственото разстояние между селските баби и кралица Елизабет, пристигат от миналото, сякаш нищо не се е случило, Car Borys или Айнщайн, който така естествено се озовава в бъги, теглено от магаре. Тук  също са и Индира Ганди и Фидел Кастро, посетили селото през 70-те, придружени от Тодор Живков.


◊ ЗА СЕЛОТО И ГЕРОИТЕ ОТ ДУВАРИТЕ

Този път, един от основните проекти ще бъде оформен върху стената на Центъра за стенопис и ще пресъздаде починалия преди години дядо на Венци – Вълко Пирянков, като съветник на държавните глави на Израел – Шимон Перес и на Палестина – Ясер Арафат. Стенописът ще бъде символ на помирение, толерантност и визия за мирно уреждане на конфликти. На други стени се появяват политици като Махатма Ганди, Ейбрахам Линкълн, Клеопатра или културни икони на поп културата като Уди Алън, Франц Кафка, Анди Уорхол, Мерилин Монро, Леонардо ди Каприо, Брад Пит, Салвадор Дали, Пикасо, Фредерик Шопен, Николай Коперник, Алфред Хичкок, Леонардо да Винчи, Ян Матейко, Петър Дънов, Христо Стоичков, Стефка Костадинова и Христо Явашев.
Какво е най-ценното в нашето село? Разбира се, хората! Те създават уникалната  атмосфера. Тук няма планини, море, селото е без минерални басейни и паметници, има само занемарени каменни развалини от обсерватория от времето на траките. Няма и толкова обичаните от българи и чуждестранни туристи живописни къщи от времето на Възраждането. Това е едно обикновено село, при това със силно комунистическо влияние. Да, само че всички тези аргументи не замъглиха нашата интуиция, че тук има нещо, което ни привлича като магнит. Преди всичко, това са корените на Венци – дядо му Вълко Пирянков избира това място с любов и също се превръща в легенда. Той е бил единственият бояджия на прежда в цялата Тракийска низина и най-важното – предава живописен характер на местността. Неговата къща трансформирахме в лятна резиденция и в Център за съвременно изкуство „Пирянков“.

Да, възрожденската архитектура е красива, но тук се чувстват неповторимият микс от сурова, абсолютна автентичност и оригиналност. Изгорелите от слънцето тухлени къщи в селото, безкрайните стени по улиците са като огромен лабиринт, в който не е трудно да се изгубиш в съмнение дали не прекрачваш границата на реалността и неусетно попадаш в света на „Канелените магазини“ на Бруно Шулц, където логиката се губи в сюрреалистичността зад ъгъла. Към всичко това – хората, които стоят на пейките пред къщите си като живи, дишащи статуи, вкоренени в земята, и търпеливо очакват бъдещите минувачи, за да ги поздравят.

От една страна, тъжното е, че тази общност от възрастни хора, за съжаление, започва да изчезва. От друга страна, те са прекрасни, всеки с характера си, с живописните си личностни черти и уникалната индивидуалност на всяко лице. Обожаваме да ги снимаме, да хващаме ситуации, типични за тях, но не и за нас, завладяващо е. В това има нещо много автентично, което ние, хората от града, които се определяме чрез модерността, сме изгубили или никога не сме усетили. Имаме усещането, че те могат да ни кажат много точни и мъдри неща за това кое е важно в живота, отколкото някои от тези, които целият свят познава. Светът не познава нашите герои, но те познават света както никой друг. Това е уникална индивидуалност. За това всеки един от тях, от корените на своята пейка, кани до себе си някой известен, за да обменят мъдрости, житейски опит или просто да поседят заедно пред дома.

В това селце, на края на света, всички ние се срещаме. Неутрална територия, без страна в конфликтите. Няма по-добро място на земята, където Обама и Меркел може да дойдат за съвет.

След като нашите полски студенти цял месец рисуваха стенописите, селото стана толкова известно, че всекидневно идват хора от цялата страна и се удивляват на творбите им. Най-интересното е, че се възхищават не само на познатите лица от телевизията или вестниците, но разпознават и увековечените върху стените местни жители, които крачат по селото. Туристите ходят до Хисар на басейн или да разгледат римските паметници, до тракийския храм и винарната на Старосел, за конна езда ходят до Житница, а до Старо Железаре – за да се възхитят на изкуството. Нещо повече – тук може да се видите с Кольо, Велика, Иван и баба Събка – да ги снимате пред стенописите, но също и да чуете какво могат да ви кажат, също като Обама и Меркел, макар и само две или три думи.