Изложби
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Георги Велчев (1891-1955). Класик на морския пейзаж
Изложба в Националната галерия, 14 юли - 28 август 2016
◊ СЪБИТИЕТО
Национална галерия
Художествена галерия „Борис Георгиев” – Варна
Художествен музей „Георги Велчев“
представят
Георги Велчев
(1891-1955)
Класик на морския пейзаж
14 юли - 28 август 2016
Откриване на 14 юли (четвъртък), 18.00 часа
Двореца, пл. „Княз Александър І“
Изложбата в Националната галерия е първото мащабно представяне на Георги Велчев в София. Ще бъдат експонирани около 100 творби, разкриващи всички периоди, стилови насоки и характерни мотиви от творчеството на художника. Почти до края на ХХ век той остава малко известен на специалистите и ценителите на изкуството. С възстановяването на неговия музей във Варна през 1996 г. започва по-активно популяризиране на творчеството му.
Куратори на изложбата са Боян Боев – уредник на ХМ „Георги Велчев“ и Румен Серафимов – уредник в ХГ „Борис Георгиев“.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА
Георги Велчев е един от новаторите в българското изкуство от 20-те години на ХХ век и е сред най-големите майстори на морския пейзаж. Роден е на 18 ноември 1891 във Варна. От 1910 до 1920 (с две прекъсвания поради Първата световна война) следва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София при Иван Мърквичка и Стефан Иванов. Още в най-ранните си творби от 1917-1920 проявява склонност към по-модерна и освободена живописна образност, която гравитира към импресионистични, постимпресионистични и символистични интонации. Той е в едно поколение с художниците Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Васил Захариев и някои други, които в края на 1910-те и в началото на 1920-те години се опитват да се противопоставят на традиционния реализъм и да внесат в българското изкуство обновителна художествена и интелектуална енергия от европейския модернизъм.
От 1920 до 1922 Велчев живее в Париж. Великолепните маслени и гвашови творби, създадени тогава, показват привързаността му към стилистиката на Пиер Бонар и към естетическите принципи на набистите, които създават символистично изкуство, фаворизиращо ценността на поетичното съзерцание, на романтичния, а понякога и мистичен поглед към природата и човека. През 1923 пребивава в Германия – в Мюнхен, Берлин, Бремен. Изложбите му в Карлсруе и Висбаден са добре приети, пътува и рисува в планините на Тирол, посещава Италия. Поканен е от известния символист и експресионист Хайнрих Фогелер в знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен. В този период Георги Велчев е европейски художник, който осмисля и жадно приема импулсите на новото изкуство в самите му центрове.
През 1924 вече е в Ню Йорк, където пребивава до 1931 и устройва осем изложби. Пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Икономическата криза в САЩ го принуждава да се завърне в България, където остава до края на живота си. По пътя към Европа посещава Австралия и Китай. Велчев е от породата на страстните пътешественици, които осъзнават огромното значение на познанието и свободното общуване в една космополитна културна среда.
В България художникът живее и работи в родната си къща във Варна. Той продължава неуморното си пътуване – в села и градчета, в планински и крайморски места. Създава в картините си поезията на слънчевите дворове, на открехнатите стари вратници, на мостове и чешми, на селски и градски къщи и улици. В този тип картини той е съпоставим с художници като Никола Танев и Данаил Дечев.
Но най-силно е привлечен от морето като изобразителен мотив. Предпочита да интерпретира изпълнената с богата символика среща между морската шир и самотния скалист бряг. В тези пейзажи витае особено напрежение, някакво драматично предчувствие, а понякога и символистичен дух. Маринистичните творби на Георги Велчев са забележителни в българската класическа живопис и са съизмерими с платната на Александър Мутафов и Марио Жеков.
Художникът постига изключителна автентичност и сетивно въздействие на изобразената природна среда. Свободният и експресивен живописен жест, богатите и сложни колоритни хармонии свидетелстват за силно емоционалния темперамент и високата професионална култура на този класик на реалистичния образ.
Георги Велчев е бил горд, доблестен и свободолюбив човек, непреклонен и откровен в изразяването на възгледите си. Високоинтелигентен, а и нескриващ склонността си към бохемско поведение, той е предизвикал върху себе си тежки обвинения от страна на тоталитарната власт след 1944. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и на 16 април 1955, на 64-годишна възраст, умира беден и изоставен. Най-известният му автопортрет от 1948 показва зрял, изпълнен с достойнство и воля творец, в чийто поглед се таи скептицизъм и разочарование.
Музеят на Георги Велчев съществува от 1961 г., когато родната къща на художника и около 240 негови творби са дарени на града от брат му Владимир Велчев и сестра му Павлина Велчева. След продължителен период, в който музеят не функционира, през 1996 г. той е възстановен и обновен изцяло от изкуствоведа Румен Серафимов. Тогава за първи път са показани творбите, създадени във Франция и Германия между 1920 и 1924, които представят художника в по-различна и истинска светлина. От 2008 музеят е филиал на Художествена галерия „Борис Георгиев” – Варна.
Автор:
НХГ
Публикация:
13.07.2016 г. 17:37
Етикети:
Посетено:
1725
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/23946-georgi-velchev-1891-1955-klasik-na-morskiya-peyzazh