Димитър Казаков-Нерон (1933-1992). Живопис от държавните колекции

Експозицията представя 55 живописни творби на Димитър Казаков-Нерон, собственост на Националната галерия, СГХГ, ХГ Дарение „Колекция Светлин Русев” – Плевен, галериите в Пазарджик, Стара Загора, Сливен, Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Плевен и Ловеч, Специализирания музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна.

Творчеството на Димитър Казаков е било обект на голям интерес от страна на публиката и колекционерите в България и чужбина още приживе. Негови изложби са представяни в Париж, Токио, Ню Йорк и др. И днес той е един от най-търсените и колекционирани автори. На творчеството му са посветени много изследвания и биографични книги - от чл. кор. Аксиния Джурова, Дора Валие, Георги Шапкаров, Руен Руенов и др. Филмът „Художници – чародейци от Франция и другаде” (1980) на Жан-Мари Дро и Аксиния Джурова представя таланта му във Франция (не е излъчван в България).

Целта на експозицията е да покаже събрани на едно място живописните произведения от държавните колекции - предимно широкоформатни представителни платна, откупени от самостоятелните му изложби, които да очертаят реалните измерения и мащаба на неговото изкуство. Тези картини рядко напускат регионалните галерии. В по-голямата си част те са създадени между 1978 и 1980  – най-силният период на художника, когато той показва редица самостоятелни изложби.

Димитър Казаков е колоритна личност. Нарича себе си „гладиатор с остра шпага”. Прякорът му „Нерон“ идва от следната случка: „... Беше купонната система и живеехме на тавана на Академията с Тодор Балтев. Самообразовах се непрекъснато в ателиетата на Академията. Бях също и огняр... Тогава ми излезе и прякорът Нерон. Като хвърляхме въглища в пещта, Тодор Балтев ми каза: „Имаш бретон като Нерон”. Така и остана ...”. (Аксиния Джурова, „Митът Димитър Казаков Нерон”, 2003).

През целия си живот художникът остава дълбоко свързан със земята и традиционната ни култура. Той създава един вълшебен свят, в който се преплитат спомени от родното му село Царски извор, митове и легенди от националния фолклор, проекции на древните култури и цивилизации. Без да скрива афинитета си към православната иконописна традиция, той се вдъхновява от изкуството на етруските, Микена, Персия, Иран... „... Разстоянието от Казанлъшката гробница до образа на Десислава (в Боянската църква) не е голямо. Ето това разстояние, обсипано с хилядолетни археологически пластове е моят кумир и моето вдъхновение.” (Из писмо от 1979 до Аксиния Джурова, „Митът Димитър Казаков Нерон”, 2003).

Всички тези компоненти се съчетават в абстрактно-фигуративна образност, в която  условно конструирани фигури се реят в безтегловно сюрреално пространство, потопени в земни гами от златна охра, керемидено червено и топло кафяво. Димитър Казаков не се изкушава от триизмерното изграждане на формата. Всеки сантиметър от платното е населен с персонажи и символи – ябълки, моми, птици, змии, чешми в необичайни ракурси, погледнати от необичаен ъгъл, разположени в „обърнато пространство” според автора. В картината надничат разположени в сферична композиция женски лица, учудено гледащи към нас или към небето. Жената – майка, създателка, вдъхновителка, самодива е основен персонаж в картините. Централно място заемат темите за любовта, земята, природата и нейните чудеса. Според автора картината е една вселена, сложен свят и непрекъснат извор на живот.

Димитър Казаков създава живопис, графика, рисунки, керамика и пластика от дърво. Той е един от авторите, които изграждат облика на съвременната българска пластична култура и я представят извън пределите на България. Казаков осъзнава смисъла и стойността на дарителския жест. През 1985 заедно с брат си Никола Казаков даряват над 500 живописни творби, графика, акварел, дървопластика и керамика за реставрираното училище на П. Р. Славейков от 1836 в Трявна (Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство). 16 живописни платна от тях са включени в настоящата експозиция. През 1988 Димитър Казаков дарява 185 графики и рисунки и 95 керамични пана на архитектурно-историческия резерват „Вароша” в Ловеч. През 2008 тази керамична колекция е представена в Националната галерия.

◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИКА

Димитър Казаков е роден на 22 юни 1933 в с. Царски извор, Великотърновско. През 1951 постъпва в първия випуск на Художествената гимназия в София. Завършва Националната художествена академия, специалност „Графика” при проф. Евтим Томов през 1965 г.  

От 1965 до 1972 живее и работи в Пазарджик, където е изпратен по разпределение. През 1967 получава Наградата на Съюза на българските художници за графика. От 1968 е редовен член на Съюза на българските художници. През 1972 напуска Пазарджик и се установява се в с. Божурище край София заедно със семейството си. Работи като щатен художник при Военното поделение в Божурище до 1977. От 1978 работи на свободна практика. Често се лекува в болници и санаториуми, заради заболяване от астма.

Умира на 16 януари 1992 в дома си в Божурище.

В периода 1965-1990 Димитър Казаков редовно участва с живописни творби, акварели и рисунки в Общи художествени изложби, организирани в София, Берлин, Сао Паоло, Анкара, Вашингтон, Париж, Дюселдорф, Токио, Ню Йорк, Мадрид, Базел, Рим и други. Представя над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина.

* * *

За допълнителна информация: Сузана Каранфилова - куратор на изложбата, 0879 834 027