Новата изложба на екстремния авангардист Венци Занков ще може да се види само след инструктаж за безопасност и с каска на главата

„Последните граждани на Кале” е опит за художествена рефлексия на случващото се в настъпващото време за цивилизационнен избор и безсилието в неговата амбивалентност в разбирането  - приемане/отхвърляне  на реалността - военни конфликти,  бежанци, ислям, атентати. Гражданинът на света се оказва се предаден от собствения си цивилизационен статут, превзет отвътре, през собствените си ценности, изградени без да осигуряват каквато и да е защита в убеждението, че светът не може да бъде друг, освен един.

Съвременният гражданин се оказва в пряка среща  с Оголения живот на човешкото съществуване, независимо от коя страна на крепостната стена е. Крепостите са непотребни, освен като туристическа атракция, битките са за духа. А духът на крепостта отдавна е смачкан, всмукан в консуматизма, комерсиализма, в свръхпроизводство на синтетика на желания и синтетичен смисъл.

Фигурите, телата, включени като скулптура в „Последните граждани на Кале” са отчуждени, разделени, оголени, проядени и самотни в страданието и отчаянието си в безсилието пред непонятното - представата; разбирането за Един Свят е взривена, и  имат пряка емоционална и смислова връзка с актуалното настояще като жизнена и медийна среда – войни, конфликти, бежанци, ислям, атентати, кризи с променени смислови, смислени хоризонти за живот.  Дезинтеграция.

Естетиката на „пластмасовите хора” на В. Занков  е базирана на използвания материал – полиуретан и полиестер в ярки рекламни цветове (оранжево, розово виолетово, червено) от автомобилни бои, в контраст и дисонанс със състоянията и деформираната разкъсана плът на фигурите, които покриват - оголени екстатични фигури - органичността на човешкото тяло е изведена в прът през използвания нестандартен материал, продукт на органичната химия. Основните фигурни композиции са естествен размер /Lifesize/

Мястото - оголени стени, суров бетон, пусто пространство, пространство в себе си без предназначение (сградата на 3-ти корпус НБУ в процес на изграждане - арх Зарко Узунов). В момента на изложбата възприемането му е двузначно - между  изоставено и предстоящо, не е нито излязло от употреба, нито влязло в употреба и в това времево и смислово пропадане то е самото себе си. Там попадат и "Последните граждани на Кале".

И още "Има и още по-актуално на актуалното настояще, което е тук, в сърцевината – след Ние, Вие, Аз, Сега... След вече отминалото и преди още незапочнатото. Енергията е изсмукана в не-ставане, не-свършване, в не-преход с не-виновни. Витае безсилие и разпад,  Протестът, обезсилен политически, става екзистенциален, свити в себе си преставаме да бъдем граждани - апатия и оцеляване, спасение по единично е единственият реален морален хоризонт, изсмукани  от  безмисленото рециклиране на смисли в едно изхабено политическо пространство. Времето е извън нас и ние сме извън времето." В. Занков

„Последните граждани на Кале” не предават ключа на града на английските войски през 1347 г.; днес те са (из)оставени сами на себе си и последни пред неспособността за изход...

Д-р Венцислав Занков завършва скулптура в НХА - София (1988). В периода 1997-2008 е хоноруван, а от 2009 - редовен преподавател в департамент „Изящни изкуства” към Нов български университет. Хоноруван преподавател по скулптура  в НХА (2010). Доктор в направление „Изкуствознание и изобразително изкуство” (2013). Психодрама-асистент в обучителна програма по психодрама, социометрия и групова терапия, Фондация „Психотерапия 2000”, Член на Федерацията на Европейските психодрама тренинг организации (FEPTO) (2014). Дипломиран магистър филмово и телевизионно изкуство, Нов български университет (2016). 

Сред последните му самостоятелни изяви са: „О, щастливи дни”, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София (2014) с подкрепата на Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Последният будоар” - скулптура, кръв, видео, галерия „Райко Алексиев” СБХ, София (2011), с подкрепата на Международна фондация „Св. св. Кирил и Методий” и Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ и СБХ; „Нова призрачна живопис/всички вече сме призраци”, галерия "Ракурси", София (2011), „Post-романтизъм. Reloaded” – Български културен институт – Берлин (2011); „Възможно-Невъзможно. Идейни проекти за естетизация на градската среда” с подкрепата на столична програма „Култура” 2011; Централен фонд за стратегическо развитие към Настоятелството на НБУ, партньор – Център за култура и дебат „Червената къща” (2011). Участвал е в множество групови изложби и други събития.

Венцислав Занков е автор на множество публикации в периодичния печат и в интернет.

Работи в областта на живописта, скулптурата, видеото, инсталацията, пърформанса, новите медии. Един от най-активните български автори след 1989.