Изложби
Изложба "Форми на съпротива (1944-1985)" в СГХГ
Изследователски проект на изкуствоведа Красимир Илиев
Автор: Галин Малакчиев
◊ СЪБИТИЕТО
Софийската градска художествена галерия
представя
Изложба "Форми на съпротива (1944-1985)"
Куратор: Красимир Илиев
3 март – 26 май 2016
На 2 март, сряда, от 18.00 часа в Софийската градска художествена галерия ще бъде открита изложбата
"Форми на съпротива (1944-1985)". Това е изследователски проект на изкуствоведа Красимир Илиев, който разглежда историческите и художествените процеси по времето на комунизма и опитите за съпротива на някои от българските художници срещу Системата и догмите на социалистическия реализъм.
Настоящото изследване предхожда хронологично представената вече през миналата година в СГХГ изложба "Изкуство за промяна 1985-2015" с куратор Мария Василева и рамкира развитието на българското изкуство от средата на ХХ век до наши дни през призмата на динамичните исторически и политически процеси в страната. Както и предходната изложба проектът "Форми на съпротива" представя гледната точка на куратора и се надяваме да предизвика зрителски интерес и реакции в професионалните среди и сред широката публика.
◊ ИЗЛОЖБАТА
Тази изложба е опит да се разкаже за неизвестни, премълчавани, или недостатъчно популярни факти от историята на българското изобразително изкуство по темата за съпротивата на някои от художниците срещу опита да бъдат идеологически направлявани и по този начин деформирани като творци.
Изложбата е преди всичко документална. Изследването се базира на документи, съхранявани в Централния държавен архив, останките от досиетата на Държавна сигурност и разбира се на натрупаните публикации.
Още в първите дни след – септември 1944 г. част от най-популярните художници са арестувани. Повечето от останалите ентусиазирано или от меркантилни съображения се втурват да участват в пропагандните кампании на новата власт.
Между 1947 и 1956 година идеологическата преса, налагаща метода на социалистическия реализъм става толкова безмилостна, че постепенно принуждава част от истински талантливите художници да изоставят творчеството. Следва време на мъчително, за повечето от тях невъзможно възстановяване. Фактите свидетелстват – има личности, които остават верни на себе си, които отказват да се приобщават. Както са различни житейските съдби, така различни са и формите на съпротива: неучастието в художествения живот на Борис Денев и по-късно на Иван Георгиев-Рембранда; бягството на Христо Явашев, след него на Любомир Далчев. Най-често срещана форма на съпротива е самоизолацията. Кирил Петров, Лика Янко, Галин Малакчиев са художници, които в различни периоди капсулират творчеството си. Най-рядко е публичното говорене против властта, чийто ярък представител е Генко Генков. Бунтуването срещу пластичните норми е също форма на вътрешна съпротива. Има щастливци, които успяват да легализират бунта си като Златю Бояджиев, Атанас Пацев, Димитър Казаков, последвани от Ангел Станев, Зиятин Нуриев. Други като Иван Георгиев-Рембранда и Евгения Воденичарова за дълго остават в групата на непознатите художници. Вероятно има и други бунтари, чието творчество предстои да бъде открито и изследвано.
Изложбата и каталогът към нея очертават контурите на репресиите и проблясванията на съпротивата, до времето, когато перестройката в Съветския съюз ще постави начало на окончателното разпадане на Системата. Някои от българските художници плахо тръгват към нова посока на подражание.
Изложбата "Форми на съпротива (1944-1985)" ще продължи до 26 май и ще бъде придружена от дискусии за историческия период и неговото отражение в художествената практика в областта на изобразителното изкуство, литературата, киното. Предвиждат се прожекции на документални филми, които свидетелстват за драматичните събития в периода след 9 септември 1944 година.
◊ СЪБИТИЕТО
Софийската градска художествена галерия
представя
Изложба "Форми на съпротива (1944-1985)"
Куратор: Красимир Илиев
3 март – 26 май 2016
На 2 март, сряда, от 18.00 часа в Софийската градска художествена галерия ще бъде открита изложбата
"Форми на съпротива (1944-1985)". Това е изследователски проект на изкуствоведа Красимир Илиев, който разглежда историческите и художествените процеси по времето на комунизма и опитите за съпротива на някои от българските художници срещу Системата и догмите на социалистическия реализъм.
Настоящото изследване предхожда хронологично представената вече през миналата година в СГХГ изложба "Изкуство за промяна 1985-2015" с куратор Мария Василева и рамкира развитието на българското изкуство от средата на ХХ век до наши дни през призмата на динамичните исторически и политически процеси в страната. Както и предходната изложба проектът "Форми на съпротива" представя гледната точка на куратора и се надяваме да предизвика зрителски интерес и реакции в професионалните среди и сред широката публика.
◊ ИЗЛОЖБАТА
Тази изложба е опит да се разкаже за неизвестни, премълчавани, или недостатъчно популярни факти от историята на българското изобразително изкуство по темата за съпротивата на някои от художниците срещу опита да бъдат идеологически направлявани и по този начин деформирани като творци.
Изложбата е преди всичко документална. Изследването се базира на документи, съхранявани в Централния държавен архив, останките от досиетата на Държавна сигурност и разбира се на натрупаните публикации.
Още в първите дни след – септември 1944 г. част от най-популярните художници са арестувани. Повечето от останалите ентусиазирано или от меркантилни съображения се втурват да участват в пропагандните кампании на новата власт.
Между 1947 и 1956 година идеологическата преса, налагаща метода на социалистическия реализъм става толкова безмилостна, че постепенно принуждава част от истински талантливите художници да изоставят творчеството. Следва време на мъчително, за повечето от тях невъзможно възстановяване. Фактите свидетелстват – има личности, които остават верни на себе си, които отказват да се приобщават. Както са различни житейските съдби, така различни са и формите на съпротива: неучастието в художествения живот на Борис Денев и по-късно на Иван Георгиев-Рембранда; бягството на Христо Явашев, след него на Любомир Далчев. Най-често срещана форма на съпротива е самоизолацията. Кирил Петров, Лика Янко, Галин Малакчиев са художници, които в различни периоди капсулират творчеството си. Най-рядко е публичното говорене против властта, чийто ярък представител е Генко Генков. Бунтуването срещу пластичните норми е също форма на вътрешна съпротива. Има щастливци, които успяват да легализират бунта си като Златю Бояджиев, Атанас Пацев, Димитър Казаков, последвани от Ангел Станев, Зиятин Нуриев. Други като Иван Георгиев-Рембранда и Евгения Воденичарова за дълго остават в групата на непознатите художници. Вероятно има и други бунтари, чието творчество предстои да бъде открито и изследвано.
Изложбата и каталогът към нея очертават контурите на репресиите и проблясванията на съпротивата, до времето, когато перестройката в Съветския съюз ще постави начало на окончателното разпадане на Системата. Някои от българските художници плахо тръгват към нова посока на подражание.
Изложбата "Форми на съпротива (1944-1985)" ще продължи до 26 май и ще бъде придружена от дискусии за историческия период и неговото отражение в художествената практика в областта на изобразителното изкуство, литературата, киното. Предвиждат се прожекции на документални филми, които свидетелстват за драматичните събития в периода след 9 септември 1944 година.
Автор:
Петър Димов, СГХГ
Публикация:
27.02.2016 г. 18:42
Етикети:
Посетено:
2643
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/22989-izlozhba-formi-na-saprotiva-1944-1985-v-sghg