Сливен през погледа на художника

Художествена галерия „Димитър Добрович” разтвори фондовете си, за да представи познати и по-малко известни творби на автори, пресътворили с четката си града под Сините скали.

Експозицията под наслов „Сливен през погледа на художника” представя авторския ракурс, търсения и подходи към темата, пречупена през естетическия светоглед и натюрела на всеки от творците. На платната оживяват, поднесени с майсторство, финес и малко тъга изображения, пресъздали кътчета от родния град на живели, работили през различни периоди и политически системи или свързали съдбата си с него, художници. Те са уловили не само неповторимата природа, околности и забележителности на селището, но и неговото разнолико преображение през сезоните. Посетителят оценява яркостта или приглушената красота на щриха и езика на авторите, съхранили за поколенията нетленната хубост на обичани от сърцето и паметни за духа, места.

Изложбата в къща-музей „Д-р Георги Миркович” бе открита от уредник в културния институт, който представи включените автори и особеностите на личностния и творческия им развой. Тук присъстваха кметът на Сливен Стефан Радев и областният управител Татяна Петкова, които изразиха задоволство от естетическото въздействие на събитието и ролята му в културния живот на града. То бе почетено и от зам.-кметовете Стефан Кондузов и Пепа Чиликова, от началника на отдел „Образование, култура и вероизповедания Ваня Шишкова, от ценители на изкуството и Стария Сливен, творци, учащи се, граждани.

Посетителят се докосва отново или за пръв път до някои платна на творци от т.н „знаково поколение” сливенски художници (възпитаници на Държавното рисувално училище), представено от Стефан Егаров, Георги Хаджидимитров, Стефан Петров, Генчо Гиндев и Марко Дограмаджиев, който работи повече от три десетилетия в родния си град и представя в изложби на сливенските автори портрети и „тематични платна”. Хаджидимитров и Егаров получават образованието си във висши европейски училища по изобразително изкуство (Анверс, Белгия и Мюнхен, Германия), учителстват в родния Сливен в различни периоди от живота си, като участват в общи изложби на художниците в столицата, (а  Ст. Егаров - съвместно с Дружеството на независимите художници и Сдружение на южнобългарските творци на четката. Известен е с копията си на творби на западноевропейското изкуство и с дирята си от произведения в експозицията на Военно-историческия музей в столицата).

Ценителят за пореден път се спира пред платната на Добри Добрев, чието име носи и постоянната експозиция с негови изображения в къща „Г. Миркович”. Сливенци удостоиха твореца с Голямата награда на общината за литература и изкуство „Добри Чинтулов” - за съхранения български и сливенси дух в разножанровите му творения (пейзаж, портрет, фигурална и битова композиция).  Получил образованието си в Европа (Прага), е запознат и с изкуството на големите европейски столици, но завърнал се в България, работил близо 20 години в Сливен. На града под Сините камъни е изцяло посветено изкуството на дошлия  (в 1923 г.) автор, учител (в Сливенската мъжка гимназия) и каркатурист Стефан Петров, намерил тук и кончината си.  Посетителите стоят дълго пред застиналите сред замрели води „многокатни къщи” на Тодор Димитриев, чийто живот след образованието в Сливенската мъжка гимназия и Художествената академия в София се успоредява с този в европейските столици на изкуството или в посещение на екзотични места, като Сингапур, Южна Америка, Африка и в респектиращи самостоятелни изложби у нас и в чужбина.

Русчо Симеонов – обичан и емблематичен сливенски творец, има своята Голгота в пътя към утвърждаването, проявил таланта си отрано (в съвместна дейност по списване на вестник с Н. Фурнаджиев), в намиране на собствения оригинален стил (в пейзажа) и дейността по организиране на пет самостоятелни изложби. С неговата личност е свързано и творческото съучастие в изкуството с твореца Калчо Коралски, посветил се на попрището на живописец в сферата на рекламния плакат („Кинефикация”, на театралния декор (Драматичния театър) и на съхраняване фондовете в Художествената галерия). В експозицията присъстват творби в жанровете, в които работи (пейзаж и натюрморт, акварел и маслени бои). Участва в общи изложби на  художниците от столицата и Сливен, организира самостоятелни в Гера и Гърция, както и юбилейна в града си, по случай 80-годишнината от рождението си. Почитателите на изкуството му от Франция, Австрия и Гърция притежават негови произведения. Удостоен е с „Почетния  знак на град Сливен”.

И при Евгени Курдов – възпитаник на Сливенската гимназия и на Художествената академия в София (скулптура), посвещаването на родния град е изцяло и безотказно: с преподавателска дейност тук, включване в духовния живот на града и разностранни прояви в сферата на графиката, скулптурата, живописта; в съвместната диря с Димитър Кавръков и Димитър Гаджалов в извайване бюстове на възрожденци, с участието в общи изложби на българското изкуство в чужбина (Австрия и Русия.). Името на Иван Кънев се свързва с участието в художествени изложби (след 1965 г.) и с дейността в редица институции и управлението им: (Дирекция „Музеи” при Комитета за култура, директор на Градска худ. галерия и др.). През този период работи и Георги Стефанов, уредил самостоятелна изложба от свои творби в града на липите. И Йордан Инков – сред поколението на творците от първия випуск на Рисувалното училище, също свързва живота си с този на „воеводския град”, учителства тук и пресъздава майсторски с четката си кътове от Сините скали, за чийто талант съобщава навремето и в-к „Правда”. Посетителите могат да видят и творби (създава портрети, пейзажи, композиции) на Петър Бунарджиев, възпитаник на професорите Ненко Балкански и Никола Ганушев в Художествената академия - София, преподавал и оглавявал дълги години Софийската художествена гимназия.

Докосването до творчески индивидуалности, изявили различен ракурс и видели през многообразието на погледа непреходните красоти на Сливен и околностите му, заслужават признанието и миговете, които зрителят ще посвети на дарованието, отдадено на обичта на сърцето...