Изложби
Самостоятелна изложба - ебру с акварел на Анжела Минкова в галерия „Астри”
Откриване на изложбата и демонстрация на ебру (рисуване върху вода)
◊ СЪБИТИЕТО
Галерия "Астри" представя
Самостоятелна изложба - ебру с акварел на Анжела Минкова
Откриване: 1 октомври 2015 г, четвъртък, 18.00-20.00. Демонстрация на класическо ебру (древен способ за рисуване върху вода)
Изложбата ще продължи до 17 октомври 2015
Ебру
(рисуване върху вода)
Едва ли има много неща около личността на художничката Анжела Минкова, които могат да изненадат. Но като човек, събиращ и концентриращ в себе си толкова познание и философия, толкова, на пръв поглед, различни подходи и концепции в изкуството, всяка следваща среща с нейното изкуство се превръща в ново изживяване и откритие.
Изложбата ЕБРУ Анжела Минкова е симбиоза между две различни водни техники - ебру и акварел, две различни философии и култури - на изтока и запада. Започвайки рисунката си в техниката на ебру, художничката преминава към класическия акварел. Резултатът е удивителен и проникновен, отдаден на Любовта.
Техниката "Ебру" възниква през ІХ век в земите на Тюркистан. Върху специално обработена водна повърхност се разпръскват пигменти (бои). С помощта на различни четки, пръчици, гребени боите се изтеглят в различни фигури. Моментът на неочакваност и откритие на нови форми и изображения е съществен за тази техника. Готовата рисунка се прехвърля на хартия или друга, поглъщаща влагата повърхност. „С тази техника майсторите изразявали уникалността на природата, многообразието и променливостта на заобикалящия ни свят. Сложната и неочаквана плетеница от форми и цветове била като застинало отражение на сложността и неочаквания ход на човешките мисли. Според тях необятната и непознаваема вселената можела да се вмести в рамките на една рисунка, вдъхновена от неочакваните проблясъци на неограничаваното от нищо творческото въображение.” (Уикипедия)
◊ ДУМИ НА АВТОРА
Анжела Минкова:
Една вечер, докато си мислех отегчено как и моето Аз и твоето Ти, вече с изтъркана позлата, все повече избледняват, дали светът е краен, или безкраен, вечни ли сме или напротив, как да действам още в огърлицата на съществуванията и иии… съм заспала. Сънувах, че птица с качулка от дълги пера ме рисува с любов върху водна повърхност, така както се опитвах да рисувам отскоро. После се размаза и с тананикане, уп-уп-уп изчезна.
Когато се събудих, усетих, че нещо става необичайно. Още сънена помислих, че всеки момент ще се превърна в папуняк, като персийския поет Атар, ще събера и поведа красно-селските птици, предимно гугутки, гарвани и врабчета към митичната планина Каф, за да търсим царя, който знае всички отговори…, докато не осъзнах, че всъщност започвам да се превръщам в ебру. Eбру… ликът на водата. На персийски Аб-ру.
Потекоха порой въпроси: ами сега, какво да очаквам, и какво бих правила като ебру в София, в Европа, днес, в началото на двайсет и първия век, и като няма никакви други ебрута наоколо…
Така очаквано, се захванах вече сериозно с древното изкуство за рисуване върху вода - ебру, за да опитам да си сътворя подобия, с които да живея. Ебрута - петкановци. Първите опити бяха отчайващи.
Трябваха ми истински бои и напътствия. От Истанбул си купих натуралните оксидни пигменти и необходимите инструменти, а съдбата услужливо ме заведе и при учител в ателие за ебру, където нарисувах и първото си лале - символ на Аллах. Млада, щедра, забрадена жена поведе ръката ми както в първи клас.
Върнах се въодушевена и се захванах да сгъстявам дестилирана вода с морски кадаиф, да приготвям с воняща волска жлъчка минерални пигменти с така нужното търпение, че всички те да се превърнат във вълшебните боички, които разпръснати с четки от конски косми да плуват любовно върху огледалната повърхност на водата.
А после с биз* и гребен, движени от ръката ми /сърцето ми, да затанцуват дивно в безгранични промени на цветовете, взаимните им волни прегръщания на сближаване и разделяне. И при това без да потъват и се смесват една с друга.
В тези изумяващи с капризите си форми, които плуват и се разполагат както си искат, виждаш как Абсолюта си играе и прави всичко единствено и неповторимо. Вече подозирах и как съм сътворена. С любов, както се прави ебру. EБРУ - самата любов, която открива и умножава себе си дори в стихията вода.
Може би скоро ще ме постигне съдбата на едно истинско ебру. Вече ще говоря и мисля само като ебру. Вече няма да знам коя съм и дали е ден или нощ. Няма и да помня коя е била Анжела Минкова. Вече няма да възприемам света, както досега. Да нарека това бъдеще ужасно, ще бъде лъжа, защото навярно то няма да оказва никакво въздействие върху новата ми същност.
За да се слеят с Бога суфите повтарят своето име или деветдесет и деветте божи имена, докато те престанат да значат нещо. Може би жадувам да извървя този път. Може би ще успея да постигна съвършеното ебру. Непрестанно мисля за това и повтарям ли, повтарям; може би зад ебру стои Бог. Уп… уп… уп…
__________
*Биз – инструмент, подобен на шило за рисуване върху вода
Автор:
Вихра Пешева, галерия Астри
Публикация:
30.09.2015 г. 16:07
Етикети:
Посетено:
2238
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/22037-samostoyatelna-izlozhba-ebru-s-akvarel-na-anzhela-minkova-v-galeriya-astri