Изложби

От Венеция до Диманов (1587-1986)

400 години гравюра в Галерия "GreenCat"

От Венеция до Диманов (1587-1986)


◊ СЪБИТИЕТО

От 11 май до 10 юни 2006 г. изложбената зала на GreenCat Gallery ще бъде домакин на изложбата “От Венеция до Диманов, 1587-1986, 400 години гравюра”. За първи път от 30 години насам, софийската публика ще може да се наслади на 26 от някои от най-големите шедьоври на гравюрата от 1587 г. до наши дни.


◊ ЗА ИСТОРИЯТА НА ГРАВЮРАТА

В началото, преди появата на първите печатарски преси, на графичните отпечатъци се гледа не като на форма на изкуство, а по-скоро като на средство за комуникация. Едва през 18. век графични отпечатъци започват да се приемат за оригинални произведения на изкуството, а чак през 19. век започва и създаването на лимитирани тиражи на графични отпечатъци, подписани от своите автори и съпроводени със съответната техническа информация, необходима за автентификация на произведенията.

Корените на гравюрата като художествена форма се откриват още в изкуството на пещерните хора, изпълнявана на камък, кост и пещерни стени. Началото на дуплицирани гравирани образи е датирано около 3000 години назад, до Шумерите, които създават гравирани дизайни върху цилиндрични каменни печати. Изследователите смятат, че в Китай са създавани примитивни отпечатъци чрез триене още към 2. век от н.е. Към края на 8. век в Япония се създават първите автентифицирани отпечатъци на будистки амулети чрез триене с дървени блокове.
Развитието на графиката в Европа започва в началото на 6. век с отпечатъци върху текстил, а печатането на хартия изчаква пристигането на хартиената технология от Далечния Изток. Първата европейска хартия е произведена в Жатива, Испания през 1511 год. Първите дървогравюри, отпечатани на хартия, са карти за игра, произведени в Германия в началото на 15. век. Малко преди това, по времето на крал Хенри VI, в Англия се появяват и първите кралски печати.

Графичните отпечатъци от метални плочи навлизат няколко десетилетия след отпечатъците от дървени блокове, и допринасят за значителното усъвършенстване на крайния резултат. Първоначално употребявани само от ковачи и занаятчии, за направата на доспехи и военни снаряжения, скоро гравюрите от метални плочи се превръщат в най-популярното средство за серийно репродуциране. Най-ранно датираната отпечатана подобна гравюра е "The Flagellation", създадена през 1446 г. в Германия и именно Германия е мястото, където дълбокият печат се развива най-бурно, преди да се пренесе в Италия (с творчеството на Мантеня, Раймонди, Гхизи, за отбелязване и Кориолано (около 1540), чиито гравюри ще бъдат показани за първи път в България от GreenCat Gallery, ”De Arte Gymnasticа”, 1587) и в нидерландските страни (Лукас ван Лееден, Голциус, Клаас, Матсес). Техниката на металогравюрата се предава от създателите на карти за игра на артистите, които създават художествени произведения, достигайки вероятно апогей в ръцете на Албрехт Дюрер през 16. век. В същия период, един български график, гравьор и книгоиздател – Яков Крайков, отпечатва първата българска книга във Венеция през 1566 г., наречена “Часослов”. Копие от първото издание на “Часослов” се намира в колекцията на Националната библиотека в София, а в изложбата на GreenCat gallery ще бъде представено по-късно издание на същото произведение, датирано около 1780 г.

17. век е свидетел на разцвета на орнаментални и портретни произведения в цяла Европа, с Рубенс (“Consili van Trente”, 1651 ще бъде представено в оригиналния си вид като заглавна страница на книгата) и Ван Дайк като водещи имена във Фландрия. По това време повечето гравюри са създадени посредством киселинна обработка на металните плочи, тъй като творците от епохата смятат тази техника за по-малко комерсиална, по-креативна и по-благородна. Макар Италия да е люлката на офортното гравиране, по ирония на съдбата водещите имена са на чужденци, а най-известната творба е създадена във Франция в средата на 17. век от Франсоа Биньон, с гравюрите му за ”Les Portraits des Hommes illustres françois qui sont peints dans la Galerie du Palais Cardinal de Richelieu, avec leurs principales actions, armes, devises, et éloges latins”. Три от тези изключително редки гравюри от 1655 г. ще бъдат представени на тази изложба.

През 18. век гравитационният център на графиката в Европа се измества във Франция, започвайки с Ноел льо Мир (1724-1801), чиито илюстрации за “Хенриада” на Волтер от 1757 г. са също включени в колекцията на изложбата и за когото се смята, че оказва съществено влияние и принос за развитието на европейската гравюра. Негов последовател в това отношение, е Никола дьо Люне(1739-1792), а сборникът “Стаята на Феите”, който дьо Люне илюстрира, и до днес се счита за истински литературен и художествен шедьовър (представени са 3 от гравюрите, илюстриращи този сборник). Не бива да бъдат пропуснати и редицата “Неизвестни автори”, един от които е създател на великолепните илюстрации за първото пълно издание на произведенията за театър на Волтер (1766 г.), което също ще бъде част от експозицията.

През 19. век в Англия за отбелязване е творчеството на англичанина Сър Джон Гилбърт (1817-1897). GreenCat Gallery ще представи неговия най-известен труд – 184-те гравюри, които той прави за илюстрирането на “Приказки от Шекспир” (1878), както и част от творчеството на Самюъл Сангстър (1804-1872) – “Сърцето на Мидлотхиан”, 1830 г. Освен тези произведения, за първи път в България ще бъде представен и силно противоречивият “Портрет на Фелтън” (1845), създаден от Томас Тротър (поч. 1805 г.) по създадения от Мартин Дрюсхаут портрет на Шекспир (р. Брюксел, 1601), както и американецът Гилбърт Стюърт (1755-1828), чиито портрет на Фишър Еймс (1809) е част от заглавната страница на първото издание на книгата, написана от автора  на Първата Поправка в Американската конституция. Другият достоен за отбелязване американски график от тази епоха, известен по-скоро заради изследванията си в областта на естествените науки, отколкото заради художествени постижения, е Джеймс Одюбон.

Подобно на всички останали форми в света на изкуството, през първата половина на 20. век графиката също изживява своя период на истински взрив. Сред всички имена на забележителни творци, Пабло Пикасо (“Профил на възрастна жена”, литография, 1957), испанецът от Малага, е художникът, създал повече от 1000 графични отпечатъка, използвайки ецване, метало-гравюра, суха игла, дървогравюра, литография, както и линогравюра. Почти собственоръчно, Пикасо връща центъра на графиката отново във Франция. Следват автори като Брак, Матис, Руо, Шагал, Хуан Миро (Литография VII, 1975, както и Оригинална метална плоча за висок печат от 1938 г. са включени в колекцията на изложбата), Макс Ернст, Жан Арп, Салвадор Дали и много други. По същото време в Германия процъфтява експресионизмът с творбите на Емил Нолде, Макс Бекман (който става преподавател в САЩ след Втората световна война), Жорж Грос, Ернст Барлах, Ерих Хекел, Оскар Кокошка и други. Веднага след експресионизма в Германия настъпва ерата на Баухаус, изключително плодотворна за творци като Кандински и Пол Клee.

В Англия, освен на скулптура, Хенри Мур е автор и на мощна серия от литографии, а Греъм Съдърланд, заедно с Антъни Грос, съдават забележителни произведения в тази област. Традицията на американските графици е продължена през 20. век от имена като Джордж Уесли Белоуз в литографията, Джон Слоан и Реджиналд Марш в офортната гравюра, както и Милтън Ейвъри в техниката на сухата игла. Но, вероятно най-забележителното име днес в историята на гравюрата, е това на един от най-силните творци на нашето съвремие - българинът Любен Диманов. Живеещ във Франция през последните 30 години, Любен Диманов се превръща в емблематична за изкуството на графиката фигура (Илюстрациите към “Мисли” на Марк Аврелий за “le Club du Livre”, Париж, 1978 г. са само малка част от дългия списък на неговите постижения в илюстрирането на редки библиографски книгоиздания, а първият тестов отпечатък от тази книга, предоставен от г-н Диманов, ще бъде представен в експозицията). Изложбата затваря хоризонта на 400-годишната история на графиката (Кориолано, 1587 г.) с мощен офортен отпечатък на бик, създаден от Любен Диманов (1986), затваряйки така кръга - от Венеция до Диманов.

Сто специални графични творби, номерирани от 1 до 100, са създадени от българския график Веселин Дамянов, използвал оригиналното клише на Хуан Миро (1938), озаглавени “В памет на Миро”, по повод откриването на изложбата като специална покана.

Изложбата “От Венеция до Диманов, 1587-1986, 400 години гравюра”, чиито домакин е GreenCat Gallery, ще бъде със свободен вход.

Курт Хаубрехтс
GreenCat Gallery


◊ БЛАГОДАРНОСТИ

GreenCat Gallery желае да изрази своята признателност на следните лица и институции за тяхната подкрепа и предоставения достъп до информационните им ресурси:

The Plantin-Moretus museum, Антверпен, Белгия
Bibliotheque Nationale de France, Париж, Франция
Bevar Bogеn, Кралска Датска Библиотека, Копенхаген, Дания
John and Mabel Ringling Museum of Art, Сарасота, САЩ
The Glasgow University Library, Глазгоу, Шотландия
Shakespeare-literature.com, Лондон, Англия
Българска Национална Библиотека, София, България
The Grove Dictionary of Art
Г-н Ивайло Савов
Г-н Любен Диманов
Г-н Веселин Дамянов
Посолство на Кралство Белгия в София
Френски Културен Институт в България
Италиански Културен Институт в България
Stella Artois България
BBL – Белгия, България, Люксембърг Бизнес Клуб
Hyperline Associates Ltd.
Списание ЕДНО
Хотел Женева
Списание АБОБА
БОДУ СОД ООД
Автор: GreenCat Gallery
07.05.2006 г. 15:09
Посетено: 831
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/2179-ot-venetsiya-do-dimanov-1587-1986