Българска карикатура – класици и съвременници. 20.-21.век

◊ СЪБИТИЕТО

Музеят „Дом на хумора и сатирата” в Габрово гостува на Историческия музей в Ботевград с подбрана колекция българска карикатура на автори от 20. и 21.век.

Изложбата „Българска карикатура – класици и съвременници. 20.-21.век” се открива на 12 март в 17,30 ч. в зала „Орханиец”, в навечерието на 43. рожден ден на габровската Весела къща.

Експозицията представя 16 забележителни майстори на българската карикатура с по две техни творби. Части от изложбата са гостували в Китай и Полша, а в този си вид се показва за първи път.

◊ ИЗЛОЖБАТА

Всяка изложба е своеобразен визуален разказ, при това многопластов: и за автора или авторите, и за тяхното време, и за вълненията им, оставени на платното. В случая можем да прибавим и още един разказ – за трибуната, от която се изявяват избраните художници-карикатуристи – хумористичните и сатирични вестници и списания (в колекцията са включени няколко сатирични издания от фонда на ДХС).

Сега нашият „разказ” започва от Александър Божинов (1878-1968), с право наричан баща на българската карикатура. Но той не е само карикатурист, но и журналист, график, живописец, акварелист, сценограф, илюстратор, оформител на книги, критик, редактор, портретист, пейзажист, създател на сатирична пластика, стенописец, писател, дописен член на БАН и академик. Толкова мощен талант! Често си спомня: „Като се посветих на изкуството, а главно на карикатурата, не изпуснах нито минута да мисля, че макар да служа на един жанр, който у нас не е признат за голямо изкуство, аз съм длъжен да го издигна до изкуство, а не да го оставя да зрее като забавителна драскулка на всекидневния читател във вестника”. Да, Божинов наистина превръща карикатурата в пълноправно и уважавано изкуство у нас. В изложбата е емблематичната му творба „Пижо и Пендо”.

◊ АВТОРИТЕ

Колкото и малка да е подборката, говорим ли за „бащи на карикатурата”, не можем да пропуснем Илия Бешков (1901-1958), също многостранна личност, поколения карикатуристи с благоговение го наричат свой учител. Включени са карикатури от антимилитаристичния му цикъл.

Борис Ангелушев (1902-1966) няма как да не свързваме с образа на Бай Ганьо, Марко Бехар (1914-1973) си прави шеги с дяволското и божественото. Райко Алексиев (1893-1944) присъства с две от ранните си сатирични рисунки, полюсни като емоционална багра. Много точно Радой Ралин пише по повод 100 г.от рождението на твореца: „... артистичната изобретателност, напоена с непринуден смях, надигаше у него гражданина и художника срещу нарушеното равновесие в нравите”.

В изложбата са включени и автори, творили през втората половина на 20. век и оставили значима диря в развитието на българската карикатура (Т. Пиндарев, Цв. Цеков-Карандаш, К. Драгостинов). След тях са нашите съвременници: Г. Чаушов (1938), Ст. Десподов (1950-2015), Л. Михайлов (1950), А. Станкулов (1956), Ив. Кутузов (1956), Р. Драгостинов (1956-2011), Хр. Комарницки (1964) и В. Георгиев (1970), все добре познати от нашата преса или от многото им ярки участия и престижни награди от международни салони на карикатурата. Домът на хумора има щастливата привилегия да ги нарече свои приятели и да се стреми да подкрепя и популяризира по свой начин тяхното жизнеутвърждаващо изкуство.

Един голям художник може да се разпознае и от две негови произведения, ако ли не, и те са достатъчни да събудят нашата любознателност и с хапче хуморин в чашата, както ни препоръчва незабравимият Стефан Десподов, да продължим да крачим през неудовлетворяващия ни делник.