Изложба в Сливен и представителен каталог на Донка Константинова

В града под Сините скали стана факт откриването на дългоочакваната изложба с творби на сестрата на писателя Константин Константинов – Донка Константинова. Експозицията е достоен жест на Художествена галерия „Димитър Добрович” (директор – Даниела Ненчева) към значимия юбилей: 120 години от рождението на художничката. Образността и колоритът на включените 48 платна и около 20 рисунки из различни жанрове (портрети, пейзажи, натюрморти, интериори) и техники отвеждат към автентичността на вълненията и чувствата, претворени в един свят на невидимо - със силата на внушенията си - въздействие. Културният институт отвори фондовете си за разкриване пред ценителите на едно необичайно с инвенциите си изкуство, което сякаш докосва с мълчанието си невидими кътчета от сърцето на зрителя... С тази проява бе отбелязана и юбилейната годишнина за галерията в Сливен: 110 години от създаването й.

Изложбата бе открита от Бистра Рангелова - зам.-директор, главен изкуствовед и уредник на Националния музеен комплекс в столицата, която е съставител и на „текстовата част” на издадения каталог. Създаван в продължение на осем месеца, той излиза във връзка с юбилея чрез финансовата помощ на Министерството на културата. Включените факти и анализът са своеобразно проявление „на първото по рода си по-мащабно изследване на Донка Константинова”, както оповестяват организаторите. То е извършено чрез проучване на художествения свят (маслените произведения) и предметния (наличните лични вещи, документи и др.) - притежание на Художествената галерия в Сливен материално богатство от едно отминало време, претворено чрез словото и от нейния брат в „Път през годините”... Всеотдайна към него и приела битие в сянката му, за дълго художничката остава с недооценено изкуство, споделяла обаче плодовете от плодотворното влияние на една необикновена с атмосферата си среда на едни от най-духовните хора на епохата. Зрителите са впечатлени от прозиращата ненатрапчива деликатност, издаваща същността на авторката и характера й - в платната...

Характеризирайки стила на Константинова, видният български художник Светлин Русев осмисли провиденческия смисъл на мълчанието - да пресъздаде значимостта на невидимия свят и нещата около човека, вплели най-значимите човешки чувства и особено - болката и страданието, предизвиквало тогава негласното незачитане от околните, за да изригне на по-късен етап, по думите на маестрото „по-силно от вик и по-дълбоко от рана: като наша истина и вина, като истина... завинаги!”

Присъстващите на изложбата в Сливен чуха оценките на изкуствоведката Б. Рангелова за сгъстената емоция и концентрация у Донка Константинова, характеризираща метода й на „реалист в изкуството, но с личностен нов, непознат език и с рационален подход към творческата задача”. Те почувстваха подчертания експресивен и дори експресионистичен щрих на художничката, която изявява неспокойствието и творческото си вълнение в един своеобразен аскетизъм.

Тя се откроява сред представителните имена на изкуството от 20-те и 30-те години на XX век, чиито платна са гордост за Художествена галерия „Димитър Добрович” в Сливен, наред с тези на творци като Йордан Кювлиев и Сирак Скитник. Човек трябва да се съприкоснови с творбите й, за да разбере душевността и нагласите на „най-градския художник в българската живопис” от посочения период. Независим и свободолюбив дух, тя избира главно изкуството като убежище и среда за изразяване на човешките и художествените си възгледи, успяла да утвърди живописта не просто като хоби, а като едно от  професионалните проявления за жената-творец. Именно родното  място на Константинова – Сливен, се оказа и подходящата среда за представяне пред ценители на каталога. Чрез дарителския жест на адвокат Борис Аврамов, градът се сдобива с ценното й художествено наследство, което в наши дни е изследвано и разкрито в изданието. Действително, то разкрива човешката, женската и творческа същина на художничката. Различни са търсенията и себеизразяването й в различните жанрове през условно-определените периоди на творчеството й (от 20-те до 60-те години на миналия век). При нея „натурата” е претворена чрез един неповторимо индивидуален, специфичен за четката й подход. Неспокойствието я връща отново и отново към творбите й - за доусъвършенстване на изображението.

Изложбата бе представена през 2013 година в столицата (в галерия „Финес”). Предстои почитателите на изкуството и в другите духовни центрове на страната да „открият” недостатъчно познатата талантлива българска художничка. И е основателно заключението за ролята на каталога като подтик за по-нататъшни проучвания на естетическия й свят, и необходимостта от организиране на специално честване на твореца в нейно лице.

Авторката е член на Дружеството на независимите художници (30-те г. на XX в.) и на Дружеството на жените-художнички (тогава Дружество на жените с висше образование).