Изложби
Повече сред народа, по-близо до живота
Изложба, семинар и литературно четене на студенти и преподаватели от департаменти „Дизайн“ и „Нова българистика“ на НБУ
◊ СЪБИТИЕТО
Повече сред народа, по-близо до живота
Изложба, семинар и литературно четене на студенти и преподаватели
от департаменти „Дизайн“ и „Нова българистика“ на Нов български университет
17 декември 2014 г. – 24 януари 2015 г.
Артцентър “Steppenwolf”, бул. "Васил Левски" 150
За трета поредна година департаментите „Дизайн“ и „Нова българистика“ на Нов български университет организират изложба, семинар и четене под наслов „Повече сред народа, по-близо до живота“. Традиционната междудепартаментна изява се провежда в края на всяка година и винаги е различна.
◊ ИЗЛОЖБАТА
Ако миналогодишният девиз беше „Когато изкуството имаше значение“ и представяше основно дизайн, създаден от употребявани предмети и поезия от социалистическото минало, то сегашната изява е съсредоточена върху определени речи на тоталитарни вождове, смятани за програмни по отношение на дизайна. Сред тях са бисери на „вожда и учителя – другаря Т. Живков“ като: „логото на Балкантурист не може да бъде черно, защото в нашата държава няма нищо черно“, „изпонатрабантчили и изпонамосквичили“, определящи тоталитарната естетика като цяло. Подборът на текстовете и четенето беше направено от доц. Пламен Дойнов, д.н., доц. д-р Морис Фадел и гл. ас. д-р Йордан Ефтимов - известни имена в българската литературна критика и поезия.
Младите дизайнери от департамент „Дизайн“ на НБУ представят предмети и произведения, граничещи с дадаизма, трашарта, трашдизайна и т.н. Повечето експонати са създадени от намерени и излезли вече от употреба части или реновирани стари предмети, които заживяват втори живот. Освен представители на екологичната линия, характерна за този тип изкуство и дизайн, в изложбата може да се видят и кинетични обекти. Такъв пример е движещата се лампа на Ангел Петков, в която освен възможностите за механично движение са вградени и лазерни проектори. Типологично тя се отнася към т.нар. „ситуационизъм“, характерен за изложбата като цяло.
Други предмети от експозицията са в пряка връзка със съвременните тенденции в интериорния текстил. Такива са принтовете върху меки повърхности на Евелина Гебрева, впечатляващи с изразената си колоритност и с близостта си до съвременните форми на попарта. Забележителни са и минималистичните пана на Димитрина Дертлиева, чиято лампа с абажур е от ръчно изработена наподобяваща дантела тъкан; колажите на Косара Георгиева, деликатно пресъздаващи урбанистичната романтика; поетичните фотоси на Петя Драгомирова, чийто живописен стил препраща към постимпресионизма и не на последно място табуретките от стари гуми или фотографиите на Георги Добрянов в стил „индустриален винтидж“. Това събитие е любопитно за столичната публика, част от която помни, че в близкото минало подобни изложби бяха невъзможни заради критичния си дух.
◊ ОЩЕ ЗА ИДЕЯТА
Ето какво споделя за идеята на експозицията доц. д-р Борис Сергинов, ръководител на департамент „Дизайн“ на НБУ:
„Преди година в Париж попаднах в Музея за модерно изкуство на площад Трокадеро, където имаше ретроспективна изложба на текстилен дизайн от целия свят, обхващаща периода 1900-2013 г. Наред с нещата на Абаканович и гоблените на Пикасо имаше и зали с т.нар. тоталитарна естетика. Тоталитарната естетика обаче не бива да се смесва със социалистическия реализъм, защото в текстилния дизайн реализъм в традиционния социалистически смисъл не може да има.
Изложените арабски и корейски килими, чиято орнаментика беше издържана идеологически, ме подтикнаха да се заинтересувам от различните проявления на фолклорния орнамент в тоталитарната естетика. Попаднах също на порцеланов чайник във формата на главата на Ленин, като ликът на Вожда беше украсен с флорални орнаменти: цветчета обсипваха симетрично бузите, носа и челото му. Изглеждаше, че Ленин е татуиран като канибал от Африка – беше поразителна приликата с истински вожд, доколкото цветята са знак за висок пост, за уважението и любовта на народа, както и за евентуалните мистични сили, които той владее. Моята работа, изпълнена върху гипсов бюст на Ленин с акварелен молив и маркер, е реплика именно на този керамичен чайник. Идеята е да се предаде тази крайна форма на тоталитарна естетика, граничеща с диващина."
Автор:
НБУ
Публикация:
29.12.2014 г. 21:43
Посетено:
1846
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/20598-poveche-sred-naroda-po-blizo-do-zhivota