Изложби
Подир сенките на живота
"Сенки на мълчанието" – фотографска изложба на Джон Демос, 12 ноември – 10 декември, галерия за фотография Synthesis, София
С баща и дядо пловдивчани, Джон Демос (1944), или Джон Димов, е наполовина българин, повод изложбата “Сенки на мълчанието” първо да бъде показана в Града под тепетата в рамките на Международни срещи на фотографията, формат на Николай Лаутлиев. Основател на Photographic Center of Athens и агенция Apeiron Photos, дебелата визитката на Демос (магистър по живопис от Чикаго) включва присъствие в колекциите на музеи и галерии в Париж, Лондон, Лисабон, Токио.
Софийското представяне на най-известния му проект посреща зрителя с алегории за полюсни екзистенциални и религиозни човешки състояния. Материалът е от 80-те, “събиран” от малки градчета из Гърция. Експозицията включва единствено копирани върху хартия черно-бели, дигитално неманипулирани фотографии.
Моделите на Джон са събирателен образ на белязани от фолклора и вярата си трудови хора. В творбите му те са участници в ритуални сцени на живота и смъртта. Интериорът понякога е условно църковен, на планински параклис от цикладски остров; екстериорът често е напечен от слънцето на Казандзакис площад. В играта на светлина и сенки литературните внушения са неминуеми. По това време авторът се вълнува от документирането на идеята за вяра.
Безусловната композиция е (академична) доминанта. Тривиалното и индивидуалния разказ са недвусмислено отсети. Петната и детайлите са окрупнени до важния за момента жест, до тип акварелно “мокро-в-мокро” внушение за специфична атмосфера. Без късогледо вглеждане в бръчки, забрадки и магарета, присъщо за “социалните”, загрижени за регионален бит и различия художници. Така яркият контраст в подминатата от младо момиче поклонничка с молитвен дар за изцеление на гърба отеква като кадър на Алехандро Ходоровски или Бергман, от символиката на последния Демос признава, че се вдъхновява.
Свидетелство за последователни търсения и лична концепция, фотографиите на Джон са антипод на туристическите арт-находки, експортен продукт за посолства и културни институти в чужбина. И ако извикват някакви музикални асоциации, то за мен те са с универсалните мотиви на любимата на Тео Ангелопулос Елени Караиндру (както впрочем и с други, не гръцки творци на джаз лейбъла ECM).