Вирус, Вирус!

◊ СЪБИТИЕТО

СГХГ и сдружение "La moitie pleine" имат удоволствието да Ви представят изложбата "Вирус, Вирус!". Тази изложба е част от програмата "Точки на свързване", която има за цел да допринесе за европейското утвърждаване на младите творци в България и Румъния, и да подсили сътрудничеството между традиционните културни и артистични центрове в Европа и зараждащите се активни центрове по места.

Бертран Беранже, Летиция Картон, Батист Дебомбур,
Жером Нокс, Ан-Мари Роньон, Лионел Сабате

Леонор Нурицани: куратор на изложбата

В сътрудничество с Програма „Христо Ботев” на Българското национално радио.

Продължителност: 5–16 април 2006
Откриване: 4 април, вторник, 18.00 часа


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ВИРУСА

Вирус, вирус! Не звучи ли като мотив от самба? Полюлява се ритмично и танцува. Разпространява се като вируса на деня с пилетата, патиците и лебедите, и всички онези крилати мигриращи, които тръгват от Китай, спират в Турция, минават през Румъния, Африка, Франция, за да стигнат на север и да се върнат. По-малко смъртоносен, но разсейващ се като онези малки бомбички, наричани H5N1, които не знаем как да спрем, които се носят по въздуха и се разпиляват като прашец... XVIII век бил векът на разпространение на знанията. Ние сме в епохата на "информацията". Информацията, допускаща в себе си голяма доза дезинформация. С все по-нарастваща пропускаемост. И така - вирус.

Вирус прословутият "емиграционен поток", за който толкова се говори. Вирус американските фондове, тези огромни суми, които без никакви правила се отзовават от единия в другия край на планетата. Вирус фирмите, които се делокализират. Вирус този, който атакува вашите имейли. Вирус всичко, което се изплъзва, просмуква се, пропива в "ъндърграунда" или навън, на открито, което профучава и се губи, и дава напред.

Около тази идея, която предполага движение, нестабилност, проникване, непрестанни разклонения, около това понятие, което е в центъра на нашия живот и настояще, се организира тази изложба, не като нещо затворено в една или повече музейни зали, където творбите са поставени за съзерцание, а както "Градината с разклоняващите се пътеки", за която говори Борхес или даже - защо не? - както "Пътищата, които не водят до никъде" на Хайдегер. Една лека и рискована изложба, която пътува като една Wanderer fantasie на Шуберт, която стъпва едновременно в две изложбени места, раздвоява се между два града - Букурещ и София - и две държави, простира се във вестниците, списанията, радиото, телевизията и мрежата. Противно на обичайната линейна реч, една изложба, която заявява себе си открита, размножена.