Убежище - изложба живопис

Картина на Живка Маринова



◊ ВРЕМЕ И МЯСТО

Откриване: 5 април (сряда) от 18.00 часа
Продължителност: 5 април – 26 април 2006
София, Галерия "Солерс", ул. "Галичица" № 37


◊ ПОВЕЧЕ ЗА ХУДОЖНИЧКИТЕ

През април галерия "Солерс" представя поредната си изложба на талантливи млади творци. Този път това е съвместният проект „Убежище” на четири млади художнички, започнали вече своето утвърждаване в българския културен живот. Това са Живка Маринова, Боряна Михайловска, Мария Райчева и Мария Чакърова. Всички те са завършили Националната художествена академия, участвали са в множество изложби и пленери, печелили са награди и конкурси.


◊ СЪС СОБСТВЕН ПОГЛЕД КЪМ ТЕМАТА

Поредната им изява е този проект за съвместна изложба, която ще се състои от 5 до 26 април в галерия "Солерс". Темата е достатъчно универсална и провокира всяка една от художничките да изрази своето лично отношение и гледна точка към „Убежището” – мястото, което физически или духовно обитава.

За Мария Райчева тази тема повдига доста актуални за съвремието ни проблеми като отчуждението, намаляващите ценности и загубването на вярата. Всичко това кара хората все повече да се затварят в своите „местообиталища”, превръщайки ги в убежище от външния свят.

За Мария Чакърова убежището е нещо различно, нещо по-интимно. Тя го открива в своята работа. Ето какво споделя тя: „Не правя нищо ново. То е старо, колкото е старо и човечеството, просто всичките ми неспокойства, обърканост, страх, напрежение или прозрения се опитвам да осмисля чрез работата си. Тя е път към самата мен. Тя е моето убежище. Аз съм своето убежище.”

Живка Маринова пък търси своето убежище в малките, често доста занемарени градски градинки и паркове, които съществуват почти незабелязани. Самото им съзерцание за нея е вид спасение от хаоса на динамичното ежедневие и безрадостно битие.

Боряна Михайловска казва: „Cветът е голям, възможностите – неограничени. Търсиш... Търсиш... Място, хора, емоция, звук... Може да е усмивка или цвят, или мисъл. Нуждаеш се от топлина. Създаваш сам своя свят. Моят свят – моето убежище.”

Така всяка една от авторките разглежда убежището в различни аспекти – като място за съществуване на отделни късчета живот – малки съдби, участващи в голямото цяло, наречено Битие.