Изложба "12 разказа за смъртта"

Изложба на Гергана Змийчарова в галерия "Париж"

◊ ДУМИ ЗА ИЗЛОЖБАТА

12 разказа за смъртта

Сещате ли се за приказката Спящата Красавица? Когато на Краля и Кралицата се ражда дъщеря те канят всички орисници, освен една… знаете какво става после, нали?

Смъртта е като Злата Орисница от приказката. За нейното съществуване всички знаят, но предпочитат да не мислят. Тя никога не е поканена, но винаги идва. И, макар всички да знаят, че ще дойде, те винаги се надяват, че някак ще се укрият, че тя няма да ги надуши, че ще ги подмине. А когато се появи, противно на всякаква логика - всички са ужасени, стъписани, изненадани…

Още от най-ранна възраст учим децата да не мислят за смъртта. Когато за първи път ни попитат за нея, ние казваме: „има време”, „след много години”, „когато ти пораснеш”, „когато човек остарее” и „да не мислим сега за това”… но тя идва. Издебва ни. Разбира къде е купона. И го скапва. И ние, макар да знаем, че тя ще дойде; макар да сме сигурни, че съществува и ни дебне; макар да „очакваме” появата й, все пак се ужасяваме, стъписваме се, изненадваме се, че тя отново идва НЕПОКАНЕНА.

И винаги питаме: „Защо той?”, „Защо сега?” - сякаш има подходяща жертва или подходящо време за Смъртта.

Каква е тази инфантилност у човешкия род? Що за наивност? Кой разумен човек би сметнал, че ако „не мисли сега” за нещо, то не съществува?

Струва ми се, че това несъответствие между разума и действията на човешкия род по отношение на смъртта се дължи на една проста истина: Тя не е била част от плана. Тя наистина не е трябвало да присъства на приготвеното за Човека от Бог пиршество. Тя наистина не е била поканена. И е нямало да дойде, ако Човек сам не беше избрал това. Тя е извън нашата природа. Извън нашето естество. И нашето естество се бунтува срещу нея…

И все пак чували ли сте хора, които се питат: „Няма ли да е скучно, ако живеем вечно?”. Виждали ли сте татуиран надписа „Добрите момчета попадат в Рая, а лошите – където си поискат”? Смятате ли, че е противно да си „смирен”? Че „послушанието” не е добродетел, а овчедушие? Намирате ли думата „скромен” за синоним на „задръстен”?

Ето това е Човека. Това сме ние. Историята на Адам и Ева се повтаря всеки ден. Те се казват Джон и Мери, Гретхен и Ханс… те се шегуват с рая, любопитстват за ада и вдигат много шум около себе си! Смъртта разбира къде е купона! Смъртта идва и го скапва! Дори и да не е поканена отново. ЗАЩОТО не сме я поканили отново. Нали вече беше поканена. Веднъж. Завинаги.

А Животът е прекрасен. Той е толкова прекрасен, толкова разнообразен, така вълнуващ и богат, че би било истинско разхищение да се свежда само до физическото живеене… и със сигурност не се изчерпва с физическата смърт, нали? Затваряме очи. Мижим. „Има време.” Да не мислим сега за това. А после идва Смъртта. Неочаквано.

„12 разказа за смъртта” е един мой малък опит да отворя очи и да застана пред нея. Да помисля за това сега. Да не чакам да остарея. „12 разказа са смъртта” е една малка колекция от истории за стъписването, за страха и ужаса, но и за любопитството, копнежа и влечението към Смъртта. Дванайсет автобиографични картини-истории за нахлуването на Смъртта в Живота. Опит за уговорена среща очи в очи. СЕГА.

29.09.2014 г.
Гергана Змийчарова

Автор:

Гергана Змийчарова

Публикация:

30.09.2014 г. 00:22

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

галерия Париж изложба Гергана Змийчарова

12 разказа за смъртта

Посетено:

1303

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/2/news/19904-izlozhba-12-razkaza-za-smartta